Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 66
Перейти на страницу:

Роза продължаваше да мълчи. Виждах как той затяга хватката си около бедния й насинен врат.

— Помниш ли, мърло?

Не последва отговор. Кокалчетата му съвсем побеляха, толкова силно я стискаше. Накрая Роза лекичко кимна.

— Какво ти казах да направиш? А?

Роза погледна майка си, сякаш й казваше: „Направи нещо. Спри го.“ Но майка й просто седеше на ръба на леглото, малка, стара и премръзнала, и гледаше втренчено в пода.

— Какво ти казах? — процеди той през зъби.

После я разтърси толкова силно, че ако тя беше плъх, със сигурност щеше да й счупи врата.

— Каза, че трябва да лъсна ботушите ти — промълви Роза с тънък гласец.

— А ти направи ли го?

Мълчание. След което Роза малко се поизпъчи.

— Сам си ги лъсни.

Не беше по-силно от шепот, но Аун застина от почуда, като не вярваше на ушите си.

— Какво каза?

— Казах, че можеш сам да си лъснеш ботушите!

Роза стоеше изпъната като струна и му крещеше право в лицето, а брат й приличаше на ударен с мокър парцал. За миг постояха така. След това той толкова силно я зашлеви, че я запрати в стената в другия край на тясната стая.

— Ах, ти, нагла мърло! — брат й я вдигна и я зашлеви и по другата страна.

— Аун… — намеси се майката, но това беше само едно глухо, укорително проскимтяване. — Тя все пак ти е сестра!

— Не ми е сестра! — изкрещя Аун и дръпна Роза за едната светла плитка. — Тя е копеле, което си заченала от друг, не от баща ми, и на мига ще я изритам от къщи!

Той я завлачи през стаята и я избута през вратата в студения коридор.

— Изчезвай, копеле! — изрева Аун. — И вземи и приятелчето си, което и да е то!

Вероятно постъпих глупаво, но не можах да се въздържа.

Когато се обърна към мен, го погледнах в очите.

— Колко си жалък.

— Какво, по дяволите…

— Наистина ли си толкова зъл? Наистина ли си такъв страхливец?

Той пусна плитката на Роза и, изглежда, съвсем загуби дар слово, но аз не бях свършила.

— Правиш се на голям мъж, а? Толкова си едър и силен, че си позволяваш да удряш малки момиченца. Господарят в къщата! Да, какъв господар само! Да ти кажа ли от какво най-много те е страх? Да го направя ли? Ужасно те е страх, че в действителност ти се подиграваме. И знаеш ли какво? Наистина го правим. Във всеки случай ти си го заслужаваш!

Той приличаше на вол, който са ударили с нещо по главата. Не го изпусках от поглед, макар че беше свел глава. Задъхваше се и пъхтеше и малко му оставаше да се разплаче. Без да каже и дума, той избута Роза, заклатушка се надолу по стълбата и излезе.

Роза и майка й ме гледаха втренчено, сякаш изведнъж ми бяха пораснали три глави.

— Как го направи? — прошепна Роза. — Защо не те удари?

— Явно все пак има някакъв срам — казах аз сухо. — Но не е сигурно колко дълго ще го държи. Вземи каквото ни трябва от сандъка и да тръгваме. Нямам много време.

Роза ме придружи, за да ми покаже пътя до къщата на Вдовицата и да си получи полата обратно. А може би и защото не искаше да си е вкъщи, когато Аун се върнеше. Беше изровила някакъв шал, който увих около главата си. И така ние вървяхме, хванали от двете страни една от кошниците на майка й. Бяхме просто две момичета, които носеха пране. След малко забелязах, че Роза подсмърча.

— Какво има? Боли ли те? — попитах я аз, защото знаех, че Аун я беше ударил.

— Не.

— Добре, но тогава какво…

— Нищо — тя подсмръкна.

Аз пуснах кошницата на земята и Роза беше принудена да спре.

— Роза…

— О, я стига — сопна ми се тя с гневен и едновременно разплакан глас. — Много добре знам какво си мислиш за нас. За мен. За мама. Но не ми пука. Разбираш ли? Все ми е тая!

— Роза…

— Какво като съм незаконно дете? Да не би аз да съм виновна? А пък и незаконните деца имат право на живот…

— Никога не съм казвала….

— Не, и не е нужно да казваш каквото и да било. Нито един път не ме погледна, след… след това, което Аун наговори за мен.

А, това ли било… Аз не бях я поглеждала нито преди, нито след като Аун реши да се прави на господаря вкъщи. Но тя го забеляза едва сега.

— Роза… и мама не е омъжена.

— Тогава не разбирам защо ми се правиш на важна!

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)