Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 66
Перейти на страницу:

Роза живееше в една от най-малките къщи, които някога бях виждала. Влизаше се през една порта и после се вървеше нагоре по стълба, не по-широка от горска пътека. И там, точно над портата, живееше семейството й.

— Трябва да си тиха — прошепна ми тя, докато се качвахме по стълбата. — Най-добре да не ги будим.

Домът й се състоеше само от една стая — тясна и дълга. Единият й край беше изцяло зает от два алкова, а зад завесата се чуваше хъркане. Въздухът беше застоял и миришеше на бира и неизхвърлени нощни гърнета. Радвах се, че не живея тук, но все пак не беше ли по-добре от купчина слама под някаква каруца? Роза приклекна до един сандък, долепен към стената в близост до единия алков. Когато вдигна капака, сандъкът проскърца, не много силно, но явно достатъчно.

— Роза? Ти ли си?

Някой се размърда зад едната завеса, а от другата продължи да долита гръмко хъркане.

— Да, мамо — прошепна Роза. — Спи си.

— Къде беше?

Майката на Роза се показа зад едната завеса. Беше сънена, с къдрава, разрошена, посивяла коса. Не звучеше ядосано или притеснено, само уморено. Според мен, приличаше повече на баба, отколкото на майка. Във всеки случай, бе много по-възрастна от моята. Голите й крака, които се показваха под нощницата, бяха кльощави и набръчкани като на кокошка.

— Навън — сопна й се Роза.

Ех, ако аз отговорех така на мама… Но майката на Роза само въздъхна и сведе поглед, сякаш се срамуваше от нещо.

— Това е неговата къща, момичето ми — каза тя. — Той е господарят тук сега.

— Да, и той все това повтаря — отвърна й Роза силно, троснато и горчиво.

— Тихо, момиче… — изшътка майка й.

Но беше късно. Силното хъркане спря и леглото изскърца.

— Какво, по дяволите, сте се разкудкудякали? — изръмжа някакъв глас от другия алков и някой дръпна завесата толкова рязко, че пръстенът, който я държеше, се отпра и тя се свлече на земята. Оттам ни гледаше ядосано млад мъж с кръвясали очи.

— Кой, по дяволите, е това? — попита той и ме посочи.

— Един от моите приятели — отвърна му Роза сопнато. Веднага си тръгваме. Продължавай да спиш.

— Кой може да спи на такъв шум, дяволите да ви вземат? И защо си пъхаш мръсните ръце в сандъка? Какво мислиш да вземеш?

— Нищо, което да не е мое!

— Твое… Ти не притежаваш нито една троха и дрипа, която да не съм купил аз. Махни си ръцете от сандъка и изчезвай преди да съм ти дал един хубав урок кое е твое и кое е мое, малка крадла такава!

— Ако някой тук е крадец… — закрещя Роза разпалено, но майка й се намеси.

— Не викай така на брат си, Роза — рече тя, после се обърна към младия мъж. — Аун, тя не искаше да бъде толкова груба…

Аун не отговори. Само изскочи от алкова, избута майката на Роза настрана и затръшна капака на сандъка, та за малко да премаже пръстите на Роза. После стъпи с единия си бос крак върху капака, наведе се леко напред и се втренчи от съвсем близко разстояние в лицето и.

— Къде прекара нощта, момиче?

— Никъде.

— Нали знаеш какво се случва на момичета, които обикалят улиците посред нощ? Свършват като Каси общата. Дванайсет шилинга за сеанс. Така ли смяташ да ми плащаш за подслона и храната?

Роза стоеше съвсем неподвижно. Изобщо не отстъпи назад, но и нищо не каза. Челюстта й беше толкова напрегната, че трепереше.

— Щом няма да плащаш, ще трябва да се научиш да слушаш.

Аун бавно сложи ръката си на врата й — точно там, където той си беше синьо-черен и отпреди. Помислих си, че малко прилича на драконите. Движеше се като тях — бавно, почти лениво… И въпреки това бе опасен и всяваше страх. Беше гол, като се изключи лененият панталон. Гърдите му бяха широки и мускулести. Имаше къдрава кафява коса, дълга до раменете, която блестеше като плод на кестен на слънцето. Ако не бяха кръвясалите очи, той беше точно онзи тип мъж, пред когото Сила би хихикала и пърхала със сините си като метличина очи. Аз самата не бих го докоснала дори и с маша. Макар че, май ми трябваше точно маша — една голяма, тежка маша, с която здравата да го цапардосам. Как можеше да се държи така с Роза? Все пак беше неин брат?

— Доколкото си спомням, вчера вечерта ти наредих нещо. Помниш ли?

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)