Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 66
Перейти на страницу:

Не знам колко време прекарах така. Май на няколко пъти задрямвах с отворени очи, както си седях права. Не съм сигурна дали някога изобщо щях отново да се изправя, ако не умирах от студ. От тичането се бях изпотила. А сега, когато стоях на едно място, нощният студ хапеше двойно по-силно. Дрехите и косата ми бяха подгизнали от пот и зъбите ми тракаха. Но в края на улицата все още не се чуваха стъпки и не се виждаха сенки. Изглежда, се бях измъкнала. Сега само трябваше да намеря някакво топло и сухо скривалище и да поспя малко. А когато съмнеше, щях да се опитам да стигна до къщата на Вдовицата.

Краката ми толкова силно трепереха, че едва ме държаха. А улиците бяха разкаляни до такава степен, че докато вървях, се чуваше жвакащ звук. Попаднах на един навес с три кози и за миг се размечтах за малко мека слама и глътка топло козе мляко. Но нищо не излезе. Едната коза се оказа лют стар козел, който насочи рога към плета в мига, в който понечих да се изкатеря по него. Бях на път да се откажа и просто да се облегна на някоя стена, когато в ноздрите ми се прокрадна едно топло, чудно ухание, което почти притъпи околната воня. Хляб. Току-що изпечен хляб. Обонянието ми ме отведе зад ъгъла, до един тесен двор, който изглеждаше по-чист от останалата част на Скиденстад. Беше утъпкан, а не мърляв и разкалян, и, изглежда, от време на време го метяха. Къщите от двете му страни бяха от дърво и кирпич, а стените им някога явно са били варосани.

Капаците на едната бяха широко отворени и се виждаше, че целият фронтон представляваше огромна фурна с комин от червеникавокафяв камък. Хлебарят още го нямаше, но не бях толкова отчаяна, че да се промъкна в хлебарницата в този си вид. Определението „мърльо“ ми подхождаше най-много в момента. Дори най-милият и разбран хлебар щеше да побеснее при вида на едно такова кално прасе в пекарнята си. Но отвън, до ъгъла на постройката, стоеше подпряна на стената дървена каруца. Можех да пропълзя отдолу й… Исках да се скрия от лекия дъжд, който започваше да вали, и от вражески погледи. А и със сигурност беше приятно да се облегнеш на затоплената от комина стена.

Аз притичах през двора, проврях се между колелото на каруцата и зида и се шмугнах дълбоко в мрака под колесника. Почти идеално скривалище, помислих си аз, но това беше преди ръката ми да попадне върху нещо меко, топло и живо, което изсъска: „Изчезвай! Махай се от мен! Имам нож, да знаеш!“

18.

Роза

Така срещнах Роза. И ако не бях толкова изтощена, сигурно и две думи нямаше да си разменим, защото просто щях да се махна. Но аз нямах повече сили. Бях се борила с убийци, с дракони, с призрачни дами и огромни стражари. Един сънлив и уплашен момичешки глас не можеше да ме стресне, независимо колко ножа имаше притежателката му.

— Тук сигурно има място и за двете ни — казах аз. — Иначе ще трябва да си търсиш друго скривалище, защото тази нощ аз няма да направя и крачка повече.

Настана кратко мълчание. Беше толкова тъмно, че виждах лицето й като една малко по-светла сянка с две очи, които слабо блестяха.

— Колко странно говориш — рече ми тя. — Откъде си?

— От Биркене — отвърнах й аз, преди да ми хрумне, че едва ли беше умно да разкривам твърде много за себе си. Дали целият град знаеше къде живее Жрицата на срама?

— Къде е това? — поинтересува се тя. — Някъде дълбоко в провинцията?

По интонацията й пролича, че „някъде дълбоко в провинцията“ всъщност означава „много си тъп и бавен“. Така го каза, сякаш… Но бях прекалено уморена, за да споря.

— Да — казах аз. — Много навътре…

Стената с комина беше по-топла, отколкото очаквах. Клепачите ми се затвориха, а тялото ми спря да трепери.

— Защо си толкова мокра? — попита ме момичето от мрака.

— Вали — отвърнах й кратко аз.

— Не чак толкова силно — гласът й прозвуча напрегнато и подозрително. — Преследва ли те някой?

— Не-е-е — излъгах я аз. — Не можеш ли да замълчиш и да ме оставиш да поспя?

— Да, но просто… — каза тя. — Защо иначе ще се криеш тук?

— А ти защо си криеш? Аз се нуждая само от място, където да преспя.

Момичето замълча за миг.

— Добре, щом така казваш — отвърна ми то, но не мисля, че ми вярваше.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)