Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 66
Перейти на страницу:

— Каза, че е дошъл да помогне — рече госпожа Петри. — В началото мислех, че не съм чула добре. Дошъл, за да помогне? На кого да помогне? Вероятно не на мен?

Обърнах се. Мъжът продължаваше да седи и бавно и спокойно пушеше лулата си. Не се беше изправил, а и в стаята не бяха влетели няколко други стражи с въже и чували.

— Ти си много силна, малка Жрице — каза ми той. — Повече, отколкото предполагаш.

— Какво искаш да кажеш? — прошепнах аз.

Какво ли беше намислил?

— Искам да кажа, че цяла нощ не съм мигнал заради това, което ти накара Милостивата дама да изрече.

Милостивата дама? Дали имаше предвид… Сигурно говореше за майката на Дракан. Призрачната дама. Така беше справедливо — бе ми отвърнала тя, когато я попитах защо бяха убили малкия Биан. Това беше чул главният стражар.

— Служих на династията на Рауенс, откакто навърших шестнайсет — каза той. — Трудно ми беше да повярвам, че младият господар Никодемус е чудовище, способно да убие собственото си семейство. Ако не го бяха открили с ножа и с кръв по ръцете, никой нямаше да повярва. А и все още има подробности, които се нуждаят от обяснение. Но това, че Дракан се кани да екзекутира Жрицата на срама само защото тя твърди, че господарят Никодемус е невинен, говори само за себе си. Едва ли думите й биха му се стрували толкова опасни, ако не бяха истина. А ако не ги е убил господарят Никодемус, то трябва да е бил някой друг. Някой, който би имал изгода.

Не го каза направо, макар да знаеше, че тук няма хора на Дракан. Ако те хвърляха на драконите, защото твърдиш, че Нико е невинен, какво ли те очакваше, ако изречеш на висок глас, че Дракан е убиецът?

— Говорил ли си с други за това? — попита го Вдовицата.

Той наведе глава.

— С неколцина. Имам предвид неколцина, на които мога да се доверя.

— И?

— И ще направим всичко по силите си, за да спасим Жрицата и да отведем господаря Никодемус на сигурно място. В момента Дунарк се управлява от Ордена на дракона. Но ако зависи от нас, няма да е задълго. Давам ви дума.

— Добре — рече Вдовицата. — Ще ти повярваме, ако погледнеш Дина в очите и повториш обещанието си.

Не му се искаше особено — а и на мен, ако трябва да бъда честна. Бях уморена и ми се виеше свят. Ръката ме болеше, а и главата също. Нямах желание още веднъж да надниквам в съзнанието на непознат човек. Ковачът Рикерт все повтаря, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Онзи ден — преди колко време беше? Имах чувството, че е изминала поне година от деня, когато вървях сама и ядосана през Биркене и исках хората да ме гледат в очите… Тогава и през ум не ми минаваше, че ще ми е толкова трудно, когато започнат да го правят. Но Вдовицата имаше право. Това беше единственият начин да сме сигурни. А и след онзи ден в Биркене бях разбрала едно. Възрастните можеха да те излъжат, измамят и надхитрят много по-успешно от децата..

Доста усилия му костваше да вдигне глава и да ме погледне в очите, но го направи.

— Заклевам се да служа на господаря Никодемус — изрече той бавно и тържествено. — Заклевам се да се опитам да сложа край на управлението на Ордена на дракона, доколкото е по силите ми. Заклевам се още да помогна да освободим майка ти.

Той не отмести поглед.

— Благодаря — казах аз. Вярвах му. Картините пробягваха помежду ни, но аз бях твърде уморена, за да открия връзката и да ги подредя. Горяща къща, сажди, които танцуваха над падналите трупове, блясък на стомана, вкус на кръв. Но не видях лъжи и срам. — Само едно нещо не разбирам… Как господинът е стигнал до госпожа Петри?

Аз продължавах да го гледам и той се примири. Дори се усмихна. Подаде ми една жълтеникава, смачкана хартийка.

— Бележката, която толкова искаше да си върнеш. Отне ми малко време, докато се сетя, че е написана с невидимо мастило, но накрая разгадах тайната й.

Аз я взех. Учителят Маунус не беше толкова непредпазлив, че да използва имена, но имаше следи, за които човек можеше да се хване, ако беше достатъчно хитър. Едва ли в Дунарк имаше много племенници, които можеха да доставят количествата упойващи вещества, за които учителят Маунус молеше. За какво ли щеше да ги използва? Може би щеше да приспи половината от населението? Или пък само един единствен дракон? С Нико не ме бяха включили в плановете си.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)