![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Юна дописва последните часове на листа, отмества го и разглежда предобедния график.
— Бьорн бърза, за да вземе снимката — казва той. — Но не иска да срещне Пенелопе, затова изчаква, докато тя замине с таксито, после се втурва, взима снимката от стъклената врата, напуска апартамента и стига до павилиона за вестници на Централна гара.
— Искам да погледна записите на охранителните камери.
— След павилиона за вестници Бьорн се запътва към близкото интернет кафе — продължава Ериксон. — Остава около половин час и си тръгва…
— Сетих се — намесва се Юна и се запътва към вратата.
— Какво?
— И Пенелопе, и Бьорн имат интернет вкъщи.
— Тогава защо интернет кафе? — пита Ериксон.
— Отивам там — казва Юна и напуска стаята.
35.
Изтрит материал
Криминален инспектор Юна Лина завива по улица „Ватюгатан“ от площад „Брункеберг“ зад Градския театър, спира и излиза от колата, забързва се през незабележима метална порта и продължава с големи крачки надолу по стръмна бетонна пътека.
В интернет кафе „Дриймбоу“ цари спокойствие. Подът току-що е измит, усеща се миризма на лимон и пластмаса. Лъскави столове от плексиглас стоят до малки компютърни масички. Движат се само бавните фигури върху защитните екрани на компютрите.
Закръглен мъж с клинообразна черна брада се навежда към висока маса и сръбва кафе от дълбока чаша, върху която е написано: „Ленарт значи лъв“. Дънките му са провиснали, а връзката на едната маратонка „Рийбок“ — развързана.
— Трябва ми компютър — казва Юна още с влизането.
— Нареди се на опашката — шегува се мъжът и маха с ръка към празните места наоколо.
— Специален компютър — продължава Юна и очите му проблясват. — Един мой приятел е бил тук в петък, искам компютъра, ползван от него.
— Не знам дали мога да предоставя…
Млъква, когато Юна застава на едно коляно и завързва обувката му.
— Важно е.
— Ще погледна петъчния списък — казва мъжът и малки червени петънца започват да обагрят бузите му. — Как се казва?
— Бьорн Алмскуг — отговаря Лина и се изправя.
— Номер пет, долу в ъгъла… Трябва да погледна личната ти карта.
В погледа на мъжа се чете объркване, когато поема полицейската карта и преписва името и ЕГН-то в книгата за посетители.
— Можеш да започнеш да сърфираш.
— Благодаря — любезно отвръща Юна и се запътва към компютъра.
Изважда мобилния си телефон и звъни на Юхан Йонсон, младо момче от отдела за компютърни престъпления към Националната полиция.
— Чакай малко — чува дрезгав, полусподавен глас. — Глътнах парче хартиена носна кърпичка, духах си носа и едновременно си поемах въздух, за да кихна… не, нямам сили да обяснявам. Между другото с кого разговарям?
— Юна Лина, инспектор от Националната полиция.
— О, мамка му, здравей, Юна, радвам се да те чуя!
— Вече звучиш малко по-добре — казва Юна.
— Да, вече я преглътнах.
— Трябва да проверя какви ги е вършил един младеж с един компютър в петък.
— Ясна работа.
— Бързам, намирам се в едно интернет кафе.
— И имаш достъп до самия компютър?
— Стои пред мен.
— Това опростява нещата. Опитай се да влезеш в „история“, сигурно е изтрита, защото компютрите се пренастройват след всеки клиент, но всичко се запазва на харддиска, просто трябва… или всъщност, най-добрият и бърз начин е, разбира се, да го донесеш, за да прегледам харддиска чрез програма, която съм създал…
— Среща след четвърт час в стаята за молитви в болница „Свети Йоран“ — казва Юна и изключва компютъра, хваща го под мишница и тръгва към изхода.
Мъжът с чашата за кафе зяпва от изненада и се опитва да застане на пътя му.
— Компютърът не може да напуска…
— Арестуван е — любезно обяснява Юна.
— Добре, но в какво е заподозрян?
Мъжът спира и го гледа пребледнял. Юна маха със свободната си ръка и излиза навън.
36.
Връзката
В стаята за молитви на болница „Свети Йоран“ Ериксон маневрира с количката си. Създал е работещ щаб с три различни телефона, които не спират да звънят.