![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Юна кимва любезно на две възрастни жени, седнали на един диван, хванати за ръце. Те се кикотят, шушукат си и му махат като ученички.
— Същата сутрин, когато са тръгнали с яхтата — разказва Ериксон, — Бьорн е купил плик и две пощенски марки на Централна гара. Имаше касова бележка от павилиона за вестници и списания в портмонето, открито на лодката, затова накарах охранителната фирма да ми изпрати по имейл филма от наблюдателната камера. Без съмнение става въпрос за някаква снимка, за която говориш през цялото време.
— Значи я е изпратил на някого? — пита Юна.
— Не може да се види какво пише на плика.
— Може би адресира писмото до самия себе си.
— Но апартаментът му е изгорен до основи, няма дори врата — казва Ериксон.
— Обади се и питай в пощата.
Когато влизат в асансьора, Ериксон започва да прави странни движения с ръце, като че ли плува. Юна го гледа спокойно, без да задава въпроси.
— Ясмин казва, че това е добре за мен — пояснява криминалистът.
— Ясмин?
— Физиотерапевтката ми… голямо сладурче, но страшно строга: „Мълчи, стой изправен, престани да мрънкаш“. Дори ме нарече дебелак — срамежливо се подсмихва Ериксон. — Знаеш ли колко продължава образованието им?
Излизат от асансьора и завиват към стая за молитви с гладък дървен кръст на еднометров статив и скромен олтар. На стената виси гоблен с образа на Христос.
Юна излиза в коридора, отваря един шкаф и взима голяма стойка с бели листа и маркери. Когато се връща в стаята, вижда как Ериксон, необезпокояван дръпва гоблена и го провесва върху кръста, който е натикал в ъгъла.
— Това, което знаем, е, че за някого снимката има цената на човешки живот — казва Юна.
— Да, но защо?
Ериксон закрепя с кламер на стената разпечатки от тегления от банки на Бьорн Алмскуг, списъци на всички телефонни разговори, копия от автобусни билети, касови бележки от портмонетата им и писмени копия от оставени телефонни съобщения.
— Снимката разкрива нещо, което някой иска да скрие. Сигурно съдържа важна информация, може би фирмена тайна, поверителен материал — казва Юна и започва да отбелязва различните часове на листа.
— Да — отвръща Ериксон.
— Трябва да я открием, за да сложим край на всичко това — продължава Юна.
Той взима маркера и написва с големи букви:
06:40 такси взима Пенелопе от апартамента й.
06:45 Бьорн идва в апартамента на Пенелопе.
06:48 Бьорн си тръгва от апартамента със снимката.
07:07 Бьорн изпраща снимката от павилиона за вестници и списания на Централна гара.
Ериксон се навежда напред и разглежда часовете, докато обелва хартията и фолиото от парченце шоколад.
— Пенелопе Фернандес си тръгва от телевизията и след пет минути се обажда на Бьорн — казва той, като посочва списъка с телефонните разговори. — Билетната й лента е подпечатана в 10:30. По-малката сестра Виула се обажда на Пенелопе в 10:45. Тогава Пенелопе вероятно вече се е срещнала с Бьорн на яхтеното пристанище на Лонгхолмен.
— А какво прави Бьорн?
— Трябва да разберем — казва Ериксон доволен, като избърсва пръстите си с бяла носна кърпа.
Приближава се до стената и посочва една от билетните ленти:
— Бьорн напуска апартамента на Пенелопе със снимката. Веднага взима метрото и още в 07:07 купува плик и две марки от Централна гара.
— И пуска писмото — допълва Юна.
Ериксон се покашля и продължава:
— Следващата следа е трансакция на виза картата му, двайсет крони в интернет кафе „Дриймбоу“ на улица „Ватюгатан“, в 07:35 часа.
— Осем без двайсет и пет — казва Юна и записва хронологично случката.
— Къде, за бога, се намира „Ватюгатан“?
— Много малка уличка — отговаря Юна. — Надолу към стария квартал Клара.
Ериксон кимва и продължава:
— Обзалагам се, че Бьорн продължава със същия билет към площад „Фридхемсплан“. Защото след това имаме разговор от стационарния му телефон в апартамента на улица „Понтонйергатан“ 47. Позвънил е, без да получи отговор, на баща си Трегер Алмскуг.
— Трябва да говорим с бащата.
— Следващата следа е нов печат, 09:00 часа върху билетната лента. Вероятно е взел четворката от „Фридхемсплан“ към улица „Хьогалидсгатан“ в квартал Сьодермалм и е слязъл до яхтата на Лонгхолмен.