Договорът „Паганини“ [bg]

— Спомняш ли си кога за последен път беше в дома на Пенелопе? — пита Юна след малко.

— Миналата седмица, във вторник. Помогна ми да скъся един панталон на Виула.

Юна кимва и забелязва как устата на Клаудия трепери от сдържания плач.

— Помисли си добре, Клаудия — казва той и се навежда напред. — Висеше ли тогава една снимка на стъклената й врата?

— Да.

— Какво имаше на нея? — продължава полицаят, като се опитва да запази гласа си спокоен.

— Не знам, не видях.

— Но си спомняш, че е имало снимка, сигурна си?

— Да — кимва Клаудия.

— Възможно ли е да е имало хора на снимката?

— Не знам, помислих си, че е свързана с работата й.

— Вътре или навън е била направена?

— Нямам представа.

— Опитай се да я извикаш пред очите ти.

Клаудия затваря очи, след което поклаща глава:

— Не мога.

— Опитай се, важно е.

Тя сваля поглед, концентрира се и отново клати глава.

— Спомням си само как си помислих, че е странно да окачи снимка на вратата, не изглежда чак толкова естетично.

— Защо предположи, че е свързана с работата й?

— Не знам — шепне Клаудия.

Юна се извинява, когато телефонът в сакото му иззвънява, изважда го, и когато разбира, че е Карлос, отговаря:

— Да.

— Току-що говорих с Ланс от Морската полиция на остров Даларьо. Каза, че утре ще обходят мястото. Мобилизирани са триста души и почти петдесет лодки.

— Добре — казва Юна и вижда Клаудия да излиза в антрето.

— Позвъних и говорих с Ериксон, за да разбера как се чувства — добавя Карлос.

— Изглежда се съвзема — равнодушно отвръща Юна.

— Юна, не искам да знам какви ги вършите… но Ериксон ме предупреди, че ще бъда принуден да призная, че си имал право.

След като приключва разговора, Юна излиза в антрето и вижда Клаудия, облечена с яке и обута с гумени ботуши.

— Чух казаното по телефона — казва тя. — Аз също мога да помогна в издирването, мога да обикалям цялата нощ…

Тя отваря вратата.

— Клаудия, трябва да оставиш полицията да си върши работата.

— Дъщеря ми се обажда и се нуждае от помощ.

— Разбирам, че е ужасно само да чакаш…

— Но, моля те, не мога ли да дойда с теб? Няма да преча, мога да готвя и да отговарям по телефона, за да не мислиш за това.

— Нямаш ли някого, който да остане с теб, роднина или приятел, или…

— Не искам никого тук, искам само Пени — прекъсва го тя.