Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Вчера? — повтаря колегата бодро.
— Казва, че я преследват.
— При мен ли идваш? — пита Ериксон.
Юна го чува да сумти, когато му разказва, че Пенелопе и Бьорн не са спали заедно в нощта срещу петък. Едно такси я взима в 6:40 сутринта и я откарва до телевизията, където ще участва в дебат. Само няколко минути, след като таксито потегля от улица „Св. Полсгатан“, Бьорн влиза в апартамента. Юна разказва на колегата си за отпечатъка от длан на стъклото, за късчетата тиксо и откъснатия ъгъл, и обяснява, че той за себе си е напълно убеден, че Бьорн е стоял и чакал Пенелопе да излезе, за да може без нейно знание да вземе снимката.
— И смятам, че този, който ни нападна, е наемник и е търсил снимката, когато го изненадахме — продължава Юна.
— Може би — шепне Ериксон.
— Просто искаше да избяга от апартамента и предпочете да не ни убива — казва Юна.
— Защото иначе щеше да го направи — отвръща криминалистът.
Нещо започва да пращи в телефона, Ериксон моли някого да го остави на мира. Юна чува женски глас да повтаря, че е време за физиотерапия, и Ериксон да съска, че разговорът е личен.
— Заключението, до което можем да стигнем, е, че наемникът не е открил снимката — продължава Юна. — Защото ако я беше открил на яхтата, нямаше да я търси в дома на Пенелопе.
— А тя не е била там, защото Бьорн вече я е взел.
— Според мен опитът за пожар чрез експлозия в апартамента показва, че нашият човек не иска да докопа снимката, а всъщност само да я унищожи.
— Но защо е висяла на вратата на всекидневната на Пенелопе Фернандес, ако, по дяволите, е толкова важна? — пита Ериксон.
— Допускам няколко причини — казва Юна. — Най-вероятната е, че Бьорн и Пенелопе са направили снимка, която доказва нещо, но самите те не разбират сериозността на това.
— Точно така, точно така — оживява се Ериксон.
— За тях снимката не е нещо, което трябва да се крие, заради което трябва да се убива.
— Но Бьорн изведнъж променя мнението си.
— Може би е научил нещо, навярно е разбрал, че тя е опасна, и затова я взима — казва Юна. — Много неща не знаем и единственият начин да получим отговор е чрез честен полицейски труд.
— Точно така — почти крещи Ериксон.
— Можеш ли да се добереш до всички телефонни разговори през последната седмица, съобщения, тегления от банкови сметки и прочие? Касови бележки, автобусни билети, срещи, мероприятия, работно време…
— Да, за бога.
— Не, между другото, забрави, че съм попитал.
— Да забравя? Какво да забравя?
— Физиотерапията — смее се Юна. — Имаш време за физиотерапия.
— Това първоаприлска шега ли е? — пита Ериксон със сдържано възмущение. — Физиотерапевти? Какво, по дяволите, е това? Скрита безработица?
— Все пак се нуждаеш от почивка — дразни го Юна. — Има друг криминалист, който…
— Побърквам се само като седя тук.
— В болницата си от шест часа.
— Ще започна да се катеря по стените — оплаква се Ериксон.
33.
Спасителна акция
Юна кара на изток към квартал Густавсберг. Бяло куче седи, без да помръдва, встрани от пътя и почти не поглежда колата. Юна си мисли, че трябва да се обади на Диса, но вместо нейния избира номера на Аня.
— Нужен ми е адресът на Клаудия Фернандес.
— „Мариягатан“ 5 — уведомява го тя моментално. — Близо до старата фабрика за порцелан.
— Благодаря — отговаря Юна.
Аня още е на линия.
— Чакам — казва тя мечтателно.
— Какво чакаш? — пита той спокойно.
— Да кажеш, че тръгваме за Обо със „Силия Галакси“, че ще наемем малка вила със сауна на дърва до водата.
— Звучи прекрасно — бавно казва Юна.
Сиво време, мъгливо и задушно е, когато паркира колата пред дома на Клаудия Фернандес. Усеща стипчивата миризма на чемшир и касис, за миг замира неподвижен в плен на един спомен. Появилото се лице бавно изчезва, когато позвънява на вратата, на която фамилията Фернандес на дървена табелка е обгорена от детска ръка.
Мелодичен звън се разнася из къщата. Той изчаква. След малко чува бавни стъпки.
Клаудия отваря вратата с угрижено лице. Когато вижда Юна, отстъпва назад в коридора. Някакво палто се изплъзва от закачалката и пада.
— Не — шепне тя. — Не Пени…