Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

В Италия се установява несигурен мир, изглежда, че Неапол и Венеция са склонни да чакат сгоден момент, а за облекчение на Козимо това означава, че търговията продължава. Съюзът с Милано е добър за флорентинските търговци и външната търговия, но по-голямата част от населението не го одобрява. Мнозина са се били във войните срещу Милано и трудно преглъщат съюза със стария враг. Същевременно от Неапол и Венеция се завръщат огорчени изгнаници, които разпространяват слуха, че Козимо поддържа Сфорца, само защото наемният генерал му дължи цяло състояние, което иска да си върне чрез миланската хазна.

Промените на италианската политическа сцена имат последствия извън страната. Венеция се чувства застрашена и се обръща към императора на Свещената римска империя Фридрих III да разруши съюза между Флоренция и Милано, който застрашава цяла Северна Италия. В отговор на тази заплаха Козимо решава, че единствената възможност е да се обърне за подкрепа към врага на император Фридрих III френския крал Шарл VII. Медичи знае, че трябва изключително внимателно да подходи към тази молба, тъй като Франция от много време има териториални претенции в Италия и на всяка цена трябва да бъде избегнато навлизането на голяма френска армия в страната. Първоначално Козимо мисли да пътува на север, за да се срещне лично с Шарл VII, но разбира, че положението в града е прекалено несигурно, за да напусне Флоренция и да поема на дългото пътешествие към Франция. Вместо това избира за свой пратеник приятеля си, хуманиста Аньоло Ачиайоли, представител на едно от старите флорентински семейства, останали верни на Медичите. Самият Ачиайоли е прогонен от Риналдо дели Албизи по време на изгнанието на Козимо. Той е и изключително надарен оратор, прекарал безброй приятни часове с Козимо в четене на римския писател и ритор Цицерон. Вероятно като компенсация за неспособността си да говори на публични места Козимо храни голямо уважение към речите на Цицерон, които защитават републиканските добродетели на Древния Рим и изтъкват, че гражданският дълг е едно от необходимите изисквания за добър живот.