Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

При все това обаче „Давид“ на Донатело си остава загадка, Давид е емблематична фигура на Флорентинската република — героят, сломил колоса на потисничеството, който е и символ на свободната от властта на аристократите република. Това обяснява защо статуята е поръчана първоначално, така както хомосексуалността на Донатело обяснява защо поръчката е изпълнена точно по този начин. Но дали от Донатело се е очаквало да създаде такава статуя наистина? Със сигурност има предварителни скици и модели, видени от Козимо, така че вероятно е знаел какво следва, но защо завършената работа се приема толкова добре, че е поставена на почетно място в двора на двореца Медичи? Не разполагаме с информация дали скулптурата предизвиква някакви полемики, когато е поставена там за първи път, напротив — родът Медичи, и особено Козимо, много я харесват, въпреки че не е точно най-подходящата статуя, олицетворяваща републиканска Флоренция, всъщност от тази гледна точка тя е напълно неподходяща.

Но ключът към тайната на статуята вероятно се крие в самата й неуместност — нейната върховна красота извисява всяка конкретна сексуалност до едно почти хермафродитно ниво и всъщност може да таи езотерично послание. В класическата митология хермафродитът е завладяващ образ, съчетание на Хермес и Афродита, който обаче играе важна роля в алхимията и херметизма, които също преживяват възраждане през Ренесанса заедно с други езотерични „науки“ като астрологията, магията и геомантията. Всички те процъфтяват в Константинопол и достигат до Западна Европа заедно с потока от ръкописи и последователи, предшестващи упадъка на Византийската империя, а в резултат на това Ренесансът преживява възраждане на рационалното и ирационалното познание. (Показателен за тази двоякост е фактът, че преди да завърши превода си на Платон, Фичино се отклонява, за да преведе „Корпус Херметикум“ на гръцкия алхимик Хермес Трисмегист.) Има вероятност „Давид“ на Донатело да е сътворен с намерението да олицетворява обобщение на познанието или на абсолютната красота, чиито алюзии обаче ни убягват в наши дни. Съчетанието на мъжка и женска сексуалност не са чужди на Платоновия идеал за човешкото съвършенство.