Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

11

Пиеро Подагричавия

Пиеро ди Козимо де Медичи, или Пиеро Подагричавия, както става известен, управлява Флоренция само пет години. На този период често се гледа като на кратка прелюдия между по-благоразумната епоха на Козимо и по-пищната на Лоренцо Великолепни. Но всъщност е много повече от това.

Със смъртта на Козимо през 1464 година Пиеро е „приемственик“, властта на баща му е факт, но не е призната публично. При Пиеро господството на Медичите за първи път е обществено признато явление, на него гледат като на владетел на Флоренция, дошъл на власт благодарение на правото си на наследство — събитие, което не е свързано с никакъв демократичен процес. А онова, което тактично е прието в началото на петгодишното властване на Пиеро, е утвърдено явление в края му, когато го наследява синът му Лоренцо. Промяната е неуловима, но същностна, из основи — Лоренцо Великолепни върви по улиците като всепризнат владетел, а Козимо никога не го е правил. Синът му Пиеро сдържано приема положението на водач, докато Лоренцо гледа на него като на свое право и му се наслаждава.

Въпреки осакатяващата си болест Пиеро е по-забележителен на външен вид от баща си — бюстовете и портретите изобразяват един мъж със сурова красота, което е рядкост в рода Медичи. Козимо вероятно никога не осъзнава, че той има скрити дарби. Баща му урежда женитбата на Пиеро с една изключителна жена — Лукреция Торнабуони, дъщеря на дългогодишния управител на банка „Медичи“ в Рим. Лукреция е енергична, смела и начетена жена, която е добра майка и изключително одухотворена представителка на нежния пол. Тя играе водеща роля в разпростирането на покровителството над хората на изкуството на Пиеро и е лична приятелка с няколко от тях. Пише доста добра поезия, която в наши дни е почти непозната, заради изключително религиозното й съдържание. А формиращото влияние, което има над най-големия си син Лоренцо, е поразително.