Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

На петдесет и три годишна възраст Пиколомини в крайна сметка постига амбицията си и става папа Пий II. Но за изумление на Козимо дава управлението на папските финанси на банкер от родния си град Сиена, въпреки че запазва личната си сметка в римския клон на банка „Медичи“. Козимо незабавно подема публична кампания, за да убеди Пий II да промени решението си, и когато малко след избирането си новият папа преминава през Флоренция, в негова чест се прави пищно празненство. Рицарски турнир на светлината на факли на площада пред Сеньорията и грандиозно драматизиране на моменти от историята, като сред участниците е и деветгодишният внук на Козимо, бъдещият Лоренцо Великолепни. Зад затворените врати се дават разточителни пирове, на които на почетните гости се поднасят отбрани вина, а компания им правят най-красивите куртизанки на Флоренция.

Козимо обаче е стар, страда от пристъпи на подагра и артрит. Когато го представят на папата, не може да го поздрави, както подобава — не може нито да се изправи, нито да коленичи в краката му. Козимо се шегува с това и двамата се разсмиват, но опитът му да спечели желаните папски сметки, е неуспешен. Но и този път Козимо взема всички предпазни мерки и когато папа Пий II умира след пет години, той вече е спечелил благоволението на бъдещия папа Павел II, а папските сметки отново се връщат в банка „Медичи“.

Към края на живота си Козимо прекарва повече време сред чистия планински въздух на именията си в долината Муджело. Става рано, за да подрязва лозите, да надзирава брането или пресоването на реколтата от маслини, чак след това се занимава със съобщенията, донесени от града по куриер. Вечерите прекарва в обсъждане на Платон с Фичино, чиято колиба е наблизо. От време на време т. нар. Платонова академия прави своите сбирки — основана е от Козимо, за да се обсъждат философът и произведенията му. През зимата сбирките са редовни и се провеждат в двореца Медичи в присъствието на мнозина от приятелите хуманисти на Козимо, а през лятото са в градината под кулите на провинциалната му вила в Кафаджиоло. (Последните изследвания изобщо поставят под съмнение съществуването на Платонова академия, но е ясно, че кръгът от хуманисти във Флоренция се събира относително редовно в полуофициална обстановка, за да обсъжда древната философия, сигурно е и че тези срещи стават известни като Платонова академия.)