Сентръл Парк [bg]

— Знаеш ли го? — попита тя новата си приятелка.

— Да, има ски шанца наблизо: Лун Маунтин. Ходили сме там с моя приятел.

— Как е обстановката?

— По-скоро неприятна, особено през зимата. И никак не е близо.

Полицайката кимна. В залата беше толкова топло, че тя свали пуловера си и остана по фланелка.

С пакет цигари в ръка, Габриел се върна в ресторанта и се присъедини към Алис на съседната табуретка.

— Какво да ви поднеса, господине?

— Нямате ли еспресо?

— Не, съжалявам.

— Тогава може би „Перие“?

— Също не разполагаме.

Алис се ядоса.

— Постарай се, Кийн. Не бъди толкова придирчив.

— Окей, направете ми обикновено кафе.

Докато младата сервитьорка изпълняваше поръчката, Габриел я огледа от главата до петите, като без стеснение обърна особено внимание на най-възбуждащата част от тялото й.

— Не се притеснявайте! — избухна Алис.

Той вдигна очи към небето. Тя продължи:

— И вие сте мъж като всички други — въздъхна.

— Никога не съм твърдял обратното — рече той, извади цигара от пакета и я мушна зад ухото си.

Алис си беше приготвила реплика, но не й стигна времето да я изкаже.

— Струва ми се, че вашият факс току-що пристигна — обяви Барби и изчезна за няколко секунди в кабинета.

Когато се върна при тях, носеше два отпечатани листа, които си беше направила труда да закопчае един за друг.

Ченгетата откриха заедно съдебната фотография на Калеб Дюн.

— Каква е разликата между това и нищо… — промълви Алис разочаровано.

Антропометричната фотография, черно-бяла, неясна, не ги впечатли. Дюн изглеждаше като всеки друг: брюнет, среден на ръст, лице без отличителни черти. Господин Никой. Безлична фигура.

— Наистина е трудно да го запомниш — призна Габриел. — Може да бъде всеки.

Полицаят надмогна разочарованието си. Той обърна страницата и откри адресите, които Томас Крейг беше прибавил ръкописно: на старческия дом и на обиталището на Дюн.

— Не ви ли се струва странна тази история със старческия дом, който използва за пазач бивш затворник?

Алис не отговори. Очите й останаха приковани в снимката, сякаш се опитваше да проникне в „мистерията Дюн“.