Мъжът от Санкт Петербург [bg]

— А какво ще правиш с разкъсаната рокля? — попита Феликс.

— Прислужницата ще я зашие, преди да отида в посолството — отвърна Лидия.

— Прислужницата ти носи игли и конци?

— Защо иначе ще водя прислужница, когато отивам на вечеря?

— Да, защо наистина… — Той лежеше на леглото и я гледаше как се облича. Тя знаеше, че обича да я гледа как се облича. Веднъж дори я имитира как си вдига гащите и тя се смя до сълзи.

Взе роклята си от него и я облече.

— Всички отделят по час за тоалета си преди вечеря — рече тя. — Преди да те срещна, нямах представа, че може да се направи и за пет минути. Закопчай ме.

Гледаше се в огледалото и оправяше косата си, докато той закопчаваше кукичките отзад на роклята й. Когато приключи, я целуна по рамото. Тя изви гръб.

— Не започвай отново. — Взе старото кафяво наметало и му го подаде.

Той й помогна да си го сложи и каза:

— Светлината помръква, когато си тръгнеш.

Тя се трогна. Той рядко ставаше сантиментален.

— Знам как се чувстваш.

— Ще дойдеш ли утре?

— Да.

На прага тя го целуна и каза:

— Благодаря ти.

— Много те обичам — отвърна той.

Тя си тръгна. Когато слизаше по стълбите, че шум зад гърба си и се обърна. Съседът на Феликс я гледаше от вратата на жилището си. Смути се, когато срещна очите й. Кимна му любезно и той се прибра. Хрумна й, че вероятно ги е чул през стената, докато се любеха. Не я беше грижа. Знаеше, че прави нещо нередно и срамно, но отказваше да мисли за това.

Излезе на улицата. Прислужницата й я чакаше на ъгъла. Тръгнаха заедно към парка, където беше каретата. Вечерта бе студена, но Лидия имаше чувството, че излъчва собствена топлина. Често се чудеше дали хората разбират, че е правила любов, само като я погледнат.

Кочияшът свали стъпалото на каретата пред нея, без да среща погледа й. „Той знае“, рече си тя изненадана, после реши, че е невъзможно.

В каретата прислужницата бързо оправи роклята й. Лидия смени кафявото наметало с кожена наметка. Прислужницата се зае с косата й, а Лидия й даде десетте рубли, за да мълчи. После стигнаха в британското посолство.

Лидия се овладя и влезе.

Установи, че не е трудно да приеме другата си личност — да стане скромната, целомъдрена Лидия, която висшето общество познаваше. Още щом влезе в истинския свят, тя се ужаси от бруталната сила на страстта си към Феликс и почти естествено отново се превърна в трепереща лилия. Не се преструваше. Всъщност през повечето време усещаше, че е точно тази възпитана девойка, и подозираше, че я обземат демони, когато е с Феликс. Но щом се появеше той и когато беше сама в леглото си посред нощ, тя си даваше сметка, че именно официалният й облик е зъл, защото я лишаваше от най-голямата радост, която беше познала.