Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Казва, че Мордред е неспособен да управлява, че Артур не иска да управлява, и че на Думнония й трябва крал християнин. И предлага себе си.
— Копеле — викнах аз. — Коварно, страхливо малко копеле.
— Артур не може да приеме, разбира се — продължи Емрис, — клетвата му към Утър не му позволява.
Епископът сръбна от медовината и въздъхна с блатодарност.
— Толкова е хубаво да си пак на топло.
— Значи Мюриг ще ни помогне, само ако му дадем кралството, така ли? — попитах аз гневно.
— Така казва. Той твърди, че Бог ще закриля Гуент и че ако ние не го провъзгласим за крал, трябва сами да защитаваме Думнония.
Отидоха до вратата на замъка, дръпнах кожената завеса и се загледах в снега, натрупан по коловете на дървената палисада.
— Ти говори ли с баща му? — попитах аз епископа.
— Да, срещнах се с Тюдрик — отговори Емрис. — Отидох при него с Агрикола, който ти праща много поздрави.
Агрикола беше военачалник на Тюдрик навремето, велик воин, който се сражаваше с римска ризница и хладнокръвна жестокост. Но сега Агрикола бе вече стар човек, а неговият господар Тюдрик се бе отказал от трона и си бе остригал темето като свещеник, а властта бе в ръцете на сина му.
— Добре ли е Агрикола? — попитах аз.
— Остарял, но жизнен и енергичен. Той е съгласен с нас, но… — Емрис сви рамене. — Когато Тюдрик абдикира, той се отказа от властта и сега каза, че не може да промени решението на сина си.
— Не, не може, а не иска — изръмжах аз и се върнах край огъня.
— Вероятно не иска — съгласи се Емрис и въздъхна. — На мен Тюдрик ми харесва, но той сега е зает с други проблеми.
— Какви проблеми? — пак избухнах аз без да искам.
— Иска да разбере — отговори Емрис неуверено, — дали в рая хората ядат като смъртните, или им се спестява тази земна нужда. Някои вярват, че ангелите изобщо не ядат, че наистина са освободени от всички отвратителни земни апетити, и старият крал се опитва да води точно такъв живот. Яде много малко, даже ми се похвали, че веднъж успял цели три седмици да не ходи по голяма нужда и после се чувствал свят в много по-голяма степен.
Сийнуин се усмихна, но нищо не каза, а аз само недоверчиво се вторачих в епископа. Емрис допи медовината.
— Тюдрик твърди — добави той неуверено, — че ще гладува докато стане светец. Признавам, че не ми се вярва, но той наистина прилича на много набожен човек. Дано всички ни настигне тази благословия.
— Какво казва Агрикола? — попитах аз.
— Той пък се хвали, че редовно ходи по голяма нужда. Простете, лейди.
— Двамата сигурно са се зарадвали, че се виждат пак — сухо каза Сийнуин.
— Тази среща не беше много полезна — призна Емрис. — Отидох с надеждата да убедя Тюдрик да повлия на решението на сина си, но уви — епископът сви рамене, — сега можем само да се молим.
— И да държим оръжията си готови — добавих аз уморено.
— И това — съгласи се Емрис. Той кихна пак и се прекръсти, за да не го сполети нещастието, което предвещаваше кихането.
— Мюриг ще пропусне ли копиеносците от Поуис през страна си? — попитах аз.
— Кунеглас му заяви, че и да откаже да го пусне пак ще мине през Гуент.
Аз изстенах. Само това ни трябваше брити да се бият с брити. Такива войни години наред бяха изцеждали силита не Британия и бяха помогнали на саксите да превземат долина след долина, град след град, макар че напоследък не бритите, а саксите воюваха помежду си, а ние се възползвахме от техните вражди и им нанасяхме поражения, но Сердик и Аел бяха научили урока, който Артур успя да втълпи на бритите — че победата идва благодарение на единството. Сега саксите бяха обединени, а бритите — разединени.
— Аз мисля, че Мюриг ще пусне Кунеглас да премине — каза Емрис, — защото не иска война с никого. Той просто иска мир.
— Ние всички искаме мир, но ако Думнония падне, след нея Гуент ще усети остриетата на саските.
— Мюриг е убеден, че няма да стане така — каза епископът, — и предлага убежище на всеки християнин от Думнония, който иска да избегне войната.
Това бе лоша новина, защото означаваше, че всеки, който няма кураж да се изправи срещу Аел и Сердик, може да се скрие в кралството на Мюриг, стига да се обяви за християнин.
— Ама той наистина ли вярва, че неговият Бог ще го защити? — попитах аз.
— Сигурно, иначе каква е ползата от Боговете? Но Бог, разбира се, може да има нещо друго на ум. Толкова е трудно да се четат мислите му.
Епископът се стопли дотолкова, че се осмели да отметне от раменете си голямото наметало от меча кожа. Под него е облечен с къса дреха от овча кожа. Той пъхна ръцете си в дрехата и аз реших, че някоя въшка го е ухапала, но Емрис измъкна оттам сгънат пергамент, завързан с лента и запечатан с капка восък.