Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Каква е причината за това, чичо? — попитах.
— Защото няма водач. Ангараките са приучени да се подчиняват безпрекословно, но стават неуправляеми, когато няма от кого да получават заповеди. Торак е още в религиозно уединение в Ашаба. Зедар стои на колене пред него и чака всяка негова дума като благословия. Ктучик е в Ктол Мургос, а Урвон го е страх да се мерне в Мал Яска, защото мисли, че го дебна в храстите или зад някое дърво да го изкормя.
— Ами генералите в Мал Зет? — попита татко. — Мислех, че само чакат възможност да вземат властта.
— Не и докато Торак е наблизо. Ако излезе от транса си и установи, че генералите са кривнали от правия път, ще заличи Мал Зет и всичките му обитатели. Торак изобщо не поощрява самостоятелността.
— Значи засега единствено Ктучик може да ни създаде грижи — каза замислено баща ми.
— И той ни стига — отвърна Белдин. — О, между другото, той се раздвижи.
Татко кимна.
— Чух за това. Сега трябва да е на място, наречено Рак Ктол.
— Прелетях оттам на път за дома — изсумтя Белдин. — Очарователно място. Не може да се намери друго по-подходящо, което да задоволява така пълно страстта на Ктучик към грозотата Помниш ли голямото езеро, което е в западния край на Карнат?
— Мисля, че да.
— То пресъхна, когато Опърленото лице разцепи света. Сега е пустиня, покрита с черен пясък. Рак Ктол е построен на върха на хълма, който се издига точно в центъра й.
— Благодаря — каза татко.
— За какво ми благодариш?
— Искам да си побъбря с Ктучик, а сега знам точно къде да го открия.
— Да не си намислил да го убиеш? — с надежда попита чичо Белдин.
— Съмнявам се, че някой от нас или от тях е способен да извърши нещо непоправимо, докато пророчествата не са завършени напълно. Точно за това ще поговоря с Ктучик. Искам да избегнем катастрофи като тази, която раздели света.
— За това съм съгласен с теб.
— Наглеждай Поулгара, докато отсъствам.
— Не ми трябва гледачка, татко — казах кисело.
— Грешиш, Поул — отговори той. — Все те тегли да експериментираш, а има области, които все още са недостъпни за теб. Поне този път ме послушай, Поул. И без това ще имам достатъчно грижи на път към Рак Ктол.
След заминаването на баща ми животът в долината потръгна в обичайното си русло. Аз и близнаците се редувахме да готвим, а Белдин прекарваше цялото си време в библиотеката. Продължавах да навестявам Дървото и да се „срещам“ с майка ми през деня, но вечерите ми бяха посветени на разговорите с Белдин и близнаците. Всеки път след залез слънце четиримата се събирахме в една или друга кула за вечеря и разговори.
По това време мама ми обясни ролята на сребърния амулет, който татко направи за мен. „Той ти помага да концентрираш силата си, Поул — каза ми тя. — Когато решиш да направиш нещо, а не си сигурна дали можеш, прокарай желанието си през амулета и той ще укрепи Волята ти.“
„Защо тогава и Белдаран притежава амулет, майко? Аз я обичам, разбира се, но мисля, че тя няма моята дарба.“
Майка се разсмя. „О, мила, мила ми Поулгара — каза тя. — В някои неща Белдаран е по-надарена дори от теб!“
„За какво говориш, майко?! Та аз никога не съм я виждала да направи каквото и да било.“
„Знам. Вероятно никога няма и да я видиш. Но въпреки това изпълняваш всичко, което ти каже, нали?“
„Ами… — в този момент пред мен безмилостно проблясна една мисъл. Сладката внимателна Белдаран беше имала надмощие над мен още преди да се родим. — Това не е честно, майко!“ — възроптах аз.
„Кое не е честно?“
„Преди всичко тя е по-красива от мен. А сега ми казваш, че дори е по-силна. Не можеше ли поне в нещо да съм по-добра от нея?“
„Това не е състезание, Поулгара. Всяка от нас е различна, това е всичко. Ние имаме различно предназначение на този свят. Това не е някаква надпревара, та да има награда за победителя.“
Почувствах се доста глупаво. Сетне майка ми обясни, че силата на Белдаран била пасивна. „Тя е способна да накара всеки да я обича, Поул, а едва ли може да съществува по-голяма власт от това. По нещо прилича на Дървото. Само с присъствието си променя хората около себе си. Освен това тя може да чува чрез своя амулет.“
„Да чува ли казваш?!“
„Може да чува разговорите на хората, дори да са отдалечени на мили от нея. Ще дойде време, когато това ще ни е много нужно.“
(Се’Недра откри същото, но доста по-късно.)
Беше дошла есента, когато татко се върна от Рак Ктол. Слънцето вече залязваше и той се изкачи с трополене по стълбището на кулата, където си говорехме с чичо Белдин, докато приготвях вечерята. Да вдигнеш малко шум преди да влезеш в стая, обитавана от „одарени“, е въпрос на здрав разум. Едва ли би било уместно да стреснеш някого, който има свръхестествени сили.