Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Когато негово преподобие ме предупреди за това знамение, дойдох лично да се уверя с очите си — подхвана Драс. — Послушах известно време скудоумния човек, а после изпратих писари и наредих да не го изпускат от очи, точно както ни наредихте тогава, на брега на Алдур, когато разделихте кралството между нас с братята и баща ми. Окаже ли се обаче, че той не е истинският пророк, ще върна писарите обратно в Боктор. Тази година парите в кралската хазна не са много, затова ограничавам всички разходи.
— Нека най-напред го послушам, а след това ще решим какво да правим, Драс — каза татко. — Негово преподобие е прав. Не е в реда на нещата един ням идиот изведнъж да започне да говори.
Заобиколихме схлупения храм и аз за първи път видях звероподобното създание. Беше много мръсно и явно му доставяше удоволствие, по-голямо дори от това на свинете, да се валя из калта, но беше водено от същите инстинкти като тях. Нито един комар не би могъл да пробие дебелия слой кир, който го покриваше. Не можеше да се каже, че изобщо има чело, защото косата му се сливаше с надвисналите рунтави вежди. Главата му беше безформена, а темето започваше без преход направо от линията на веждите. Хлътналите очи не показваха и най-малка следа от човешки разум. От двете страни на устата се стичаха лиги, докато създанието мучеше неразбрано и дрънкаше с веригата, която не му позволяваше да избяга в блатата. Неговият вид ме изпълни с жалост. Дори смъртта би била по-милостиво наказание от това, което бедното създание беше принудено да понася.
„Не, Поул — обади се гласът на майка, — животът е също толкова добър за подобни същества, колкото е и за нас. Този урод е дошъл на бял свят, за да изпълни своето предопределение.“
Татко поговори с писарите на Бичия врат и прочете няколко пасажа от онова, което бяха записали. После се върнахме на кораба и аз потърсих Кадон. По обед на следващия ден един от писарите дойде до реката, за да ни съобщи, че пророкът отново е проговорил. Ние пак поехме към селската колиба, която служеше за храм, за да чуем гласа на боговете. Бях потресена от промяната, настъпила само за една нощ в това човекоподобно създание, валящо се безпаметно в калта. Върху неговото грубо лице беше изписан екстаз. Думите, които излизаха от устата му, чийто смисъл сигурно изобщо не разбираше, бяха изричани много ясно и отчетливо с кънтящ глас, а ехото отекваше някъде вътре в тялото му.
След малко обаче той прекъсна пророчеството и отново започна да мучи и стене, ритмично подрънквайки с веригата.
— Той е истинският пророк — каза баща ми.
— Как успяхте да го разпознаете толкова бързо? — попита Драс.
— Защото говореше за Детето на светлината. В Дарине Бормик каза същото. Контактувах с Необходимостта, която проводи тези пророци и ги накара да ни съобщят какво да правим занапред. Изразът „Дете на светлината“ ми е много добре познат. Предай това на баща си и братята си. Всеки път, когато някой луд започне да говори за Детето на светлината, незабавно трябва да се пратят писари при него. — Той хвърли поглед към тресавищата. — Нека писарите изготвят един екземпляр от пророчествата за мен и да го пратят в Долината.
Когато се върнахме с кораба на Бичия врат, баща ми реши, че е по-добре да продължим на юг през блатата, вместо да минаваме пак през Дарине. Аз бурно се възпротивих, но от това нямаше никаква полза.
Стигнахме южния край на мочурищата някъде около мястото, където е днес Алдурфорд. Двамата с облекчение най-сетне стъпихме на твърда земя. След като любезният рибар отново навлезе с лодката между тръстиките, лицето на баща ми доби объркано изражение.
— Мисля, че е време да поговорим, Поул — каза той, избягвайки погледа ми.
— Така ли?
— Ти вече си голяма и трябва да знаеш някои неща.
Знаех много добре накъде клони. Най-доброто, което можех да направя, за да облекча задачата му, беше да го уведомя, че вече всичко ми е известно. Но като се сетих как ме повлече из блатата пряко волята ми, промених решението си. Придадох си глупав вид и го оставих да се гърчи, обяснявайки ми по най-мъглявия възможен начин размножителния процес при хората. Колкото повече напредваше с описанието, толкова повече аленееше лицето му. После изведнъж спря насред дума.
— Ти вече знаеш всичко това, нали? — попита.
Запърхах невинно с клепки насреща му. По време на целия останал път през Алгария до Долината лицето му беше навъсено.
У дома заварихме чичо Белдин, който се беше завърнал от Малория. Той ни каза, че оттатък Източно море царял истински хаос.