Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
След спускането на нощта Диего, който беше водач запали фенер и го вдигна високо над главата си. Но въпреки това тъмнината ги обграждаше като плътна пелена, пътеката бе изключително опасна и коварна. Ел Рей бе изтощен, но състоянието му бе много по-добро от това на останалите животни. Беше жестоко да се отнасят животните по този начин. Три дни и половина непрекъснат усилена езда! Саманта предположи, че останалите коне са от хергелето на баща й и затова бандитите не ги щадят много.
Скоро пътеката значително се разшири и Саманта въздъхна с облекчение. Но внезапно свиха рязко край стената на каньона и когато Саманта погледна напред, кръвта се смрази в жилите й. Пред тях се простираше втори каньон, достатъчно широк, за да представлява долина, а на дължина достигаше до центъра на планината. Отдясно на равната земя и между високите скали се виждаше малко селище — не повече от половин дузина стари къщи, разпръснати около останките на църква. На това място ли отиваха?
На някои от къщите прозорците светеха, но като цяло мястото бе тихо. Не се виждаше жив човек, докато Диего излязъл на известно разстояние пред тях, не започна да вика високо, че най-накрая са се върнали. Скоро прозорците на всички къщи светнаха, отваряха се врати. Саманта чувстваше тялото си сковано от напрежение и страх.
Не искаше да се среша с Касапина, но неизвестността я плашеше повече от всичко. Смушка Ел Рей и си изравни със Серапе.
— Това ли е целта на пътуването ни, сеньор?
— Да.
— А той дали… дали ще бъде тук? — попита колебливо тя. Той се обърна към нея и повдигна леко периферията на шапката си, за да може да я вижда по-добре на лунната светлина.
— Ако имате предвид шефа, не виждам защо да не е тук.
— Но защо е толкова необходимо да се срещам с него? Искам да кажа, ако съм отвлечена заради откуп, тогава не е наложително…
— Той ще иска да разговаря с вас, за да научи някои неща отвърна Серапе.
— Какви неща?
Но бандитът само сви рамене.
— Ще иска да чуе мнението ви дали баща ви ще се съгласи с условията му.
— Баща ми ще се съгласи с всичко, за да ме върне при себе си — отвърна уверено Саманта.
— Ел Карнисеро ще бъде много доволен да чуе това. Но вие не знаете какво е написал в бележката. Не можете да знаете със сигурност дали баща ви ще се съгласи, не и докато сама не чуете исканията на главатаря.
— Но не може ли някой друг да ми ги съобщи? — попита тя.
— Защо продължавате да се страхувате от него? — прекъсна я той. — В гласа ви долавям страх. Вече ви казах, че тук никой няма да ви стори нищо лошо. Той самият ми се закле в това.
— И вие му вярвате?
— Да, вярвам му — отвърна мъжът без колебание. — Ако не му вярвах, никога не бих ви довел тук. Разбирате ли ме, сеньорита. Аз не наранявам жени и деца.
Саманта пропусна тези думи покрай ушите си.
— Сигурно сте съвсем отскоро в тази банда — промълви тя, спомняйки си за историята, която й разказа Мануел за хладнокръвното убийство на жени и деца.
— Права сте, така е — отвърна откровено той, като по този начин отново възвърна надеждите й, че би могъл да й помогне по някакъв начин да се освободи.
— Лоренцо! — проехтя някакъв глас от лагера. — Хайде, чакаме.
Саманта замълча, тревогата й се усили. Мъжът от лагера говореше испански. Те нямаше как да знаят, че тя разбира отлично този език, и реши да не се издава. Така бандитите щяха да говорят свободно пред нея, а всяко, дори най-дребното нещо, можеше да се окаже от полза.
— Онзи човек вас ли викаше? — попита невинно тя.
— Да, чакат ни.
— Значи се казвате Лоренцо? Серапе ми харесваше повече. — На смаяния му поглед просто добави: — Не ми обръщайте внимание. Ще ви обясня по-късно, Но кажете ми как наричате предводителя си.
— Руфино.
— Това истинското му име ли е?
— Не съвсем. Не са много мъжете, избрали този начин живот, които използват истинските си имена. Но това единственото име, под което го познавам.
— А вашето истинско име…
— Не е Лоренцо — прекъсна я той.
— Лоренцо! — Този път повикването беше доста настойчиво, което накара Саманта да се свие от страх.
— Елате, сеньорита Кингсли. — Лоренцо подкара конете като се отправи към една от къщите, Пред сградата се бяха събрали много мъже, а на тясната веранда бяха окачен фенери — Ще имате топла храна и удобно легло. По-добре да се срещнете с Руфино още сега. Сама ще се убедите, че няма нужда да се страхувате от него.
Когато достигнаха стълбите пред верандата, Лоренцо слезе от коня, а Саманта неохотно направи същото. Иниго веднага отведе конете. Останалите мъже веднага се събраха около нея, като съвсем открито я оглеждаха.