Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Нямам намерение да ви благодаря за нищо!
— Но самата вие направихте така, че ла ни вържа — напомни й той.
— Няма ли да ми вържете и краката, страхливецо? — изсъска тя, побесняла.
— Сега, след като го спомена… — ухили се той. — Всъщност идеята е много добра. Нямаме много време за сън. Не бих искал да се събудя отново и да открия, че пак нападате бедния Иниго.
Саманта му хвърли убийствен поглед, когато той обърна, за да вземе въже. След малко се върна и върза краката й въпреки отчаяните й усилия да го изрита настрани, които в крайна сметка се оказаха напразни.
— Върни по дяволите! — изкрещя ядосано тя. — Кажи ми името си, за да мога да те ругая както трябва!
Бандитът приклекна до нея, лицето му изразяваше пълно смайване.
— Защо искате да ругаете мен, сеньорита? Аз само изпълнявам заповеди. Плащат ми, за да свърша някаква работа. И аз я върша. Спестете си ругатните за Ел Карнисеро!
При споменаването на това ужасяващо име част от гнева й се изпари. Бандитът забеляза това и й се усмихна с разбиране.
— Изглежда, не умирате от желание да се срещнете с него.
— Не — отвърна Саманта. Когато той понечи да се отдалечи; тя го спря с умолителен жест. — Почакайте. Кажете ми какво ще стане с мен, когато пристигнем.
— Ще бъдете гостенка на шефа за известно време.
— Негова затворничка! Не можете ли да ми кажете какво да очаквам от този човек?
— Няма да ви се случи нищо лошо, ако това е, което ви притеснява — отвърна й любезно той.
Но Саманта взе милото му държание за снизхождение.
— Как бихте се чувствали, ако аз ви бях отвлякла? Готова съм да се обзаложа, че и вие бихте задавали въпроси!
Той й отвърна със сърдечен смях.
— Не бих имал нищо против, ако вие ме отвлечете малката.
Саманта разбра намека му и се изчерви.
— Не можете ли поне да ми кажете какво пишеше бланката до баща ми?
— Това вече не знам.
— Лъжете.
— Вие сте истинска досада, сеньорита — намръщи се той. — Вървете да спите.
С тези думи той се отдалечи. В крайна сметка не бе й дал нищо, а тя не можеше да повярва на уверенията му, че нищо лошо няма да й се случи при Ел Карнисеро. Но този бандит говореше искрено и открито. Наистина, бе я вързал, но Саманта неохотно си призна, че сама си бе виновна. Той се отнасяше приятелски с нея и я гледаше с възхищение.
Дали би могла да се възползва от този факт по някакъв начин? Нямаше да навреди никому, ако започнеше да се отнася с него с по-малко враждебност.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Стигнаха до подножието на планините късно на следващия ден, след като бяха спрели да почиват някъде около обяд. Очевидно вече бандитите не се безпокояха от преследване, а просто бяха нетърпеливи да се върнат в лагера си. След почивката продължиха да яздят усилено, докато оставиха равнините зад гърба си.
Късно тази нощ направиха лагера си до един планински поток близо до неголямо плато. Саманта съзерцаваше с копнеж бистрата вода, имаше отчаяна нужда от баня, за да измие от себе си праха и мръсотията от пътуването. Единствено косата й не бе толкова мръсна, тъй като я вдигна високо под широкополата шапка. Саманта знаеше, че изглежда ужасно, но не искаше да рискува и да се изкъпе. Нямаше доверие на тези мъже, дори и на този с наметалото, когото мислено наричаше Серапе, тъй като това бе испанското име на тази връхна дреха. Задоволи се само да измие лицето и ръцете си в хладната планинска вода.
На това място растяха дървета, затова и водата бе по-студена, Значи все пак нямаха намерение да навлизат във вътрешността на планината, движеха се само в подножието на по-ниските хълмове и странно, но яздеха на север. Саманта не попита за причината. Беше доволна, че яздеха в посока към дома й, а причината за това не беше от значение. Но не след дълго се оказа, че бандитите просто са търсили определена следа, която откриха още на следващия ден. Изгревът все още не бе настъпил, когато откриха пътеката и се насочиха на югозапад, като постепенно и неотклонно се изкачваха все по-високо в планината.
Скоро нещо друго я озадачи и обърка, като се превърна в нов източник на тревога. Защо мъжете не се опитваха да скрият следата от нея? Никакво ли значение нямаше за тях, че тя ще узнае къде се намира лагерът им? Те или нямаха постоянен лагер… или това нямаше голямо значение, тъй като тя нямаше да го напусне. Никога.
Тази вечер въздухът бе по-хладен от обикновено, а те продължиха ездата си по тясна пътечка от едната страна на каменен каньон. Саманта затаи дъх, когато погледна към надвисналите скали. Групата им се намираше достатъчно близо до ръба, за да може да погледне в дълбоката пропаст под тях.