Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Хубаво.
— И много поздрави на малките зелени човечета, нали?
Поседя още малко и накрая се призна за напълно победен и вдигна ръце, потопи се изцяло в оформящия се план, който измъчваше главата му. Първо трябваше да намери нещо. Къде беше дянал онази визитка? Знаеше, че я е запазил, но къде? Затърси я, като тършуваше по всички обичайни места, докато не я откри под купчината прани чорапи в гардероба.
НЕЛСЪН ДЖ. ЕЛДЪР,
ПРЕДСЕДАТЕЛ И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ДЕЗЪРТ ЛАЙФ“
Лаптопът беше в дневната. Бързо потърси в „Гугъл“ Нелсън Дж. Елдър и започна да попива информацията като гъба. Компанията му „Дезърт Лайф“ беше акционерно дружество, акциите й близо пет години се търгуваха зле. Форумите на „Яху“ бяха пълни с язвителни забележки на инвеститори. Акционерите не обичаха Нелсън Елдър и мнозина даваха доста цветисти предложения какво да направи с компенсационния си пакет от 8,6 милиона. Марк посети сайта на компанията и хвърли поглед на ценните книжа, след което прелисти финансовите отчети. Беше опитен краткосрочен инвеститор и познаваше корпоративните документи. Не след дълго беше напълно наясно с бизнес модела и финансовото състояние на „Дезърт Лайф“.
Затвори лаптопа. Изведнъж планът изникна в главата му, изпипан до най-малката подробност. Примигна, осъзнавайки съвършенството му.
Ще го направя, помисли си горчиво Марк. Ще го направя, мамка му! Годините отчаяние се бяха натрупали като гореща, пълна с нажежени газове магма. Майната му на целия живот несретщини. Майната им на купчините завист и копнежи. И майната им на годините живот под тежестта на Библиотеката. Везувий изригва! Погледна отново снимката от срещата и впи леден поглед в изсеченото, красиво лице на Уил. Майната ти и на теб.
Всяко пътуване започва отнякъде. Пътят на Марк започна с яростно ровене в кухненските шкафове — онези претъпканите, в които събираше като вехтошар стари компютърни части. Преди да се строполи в леглото си, намери точно каквото му трябваше.
В седем и половина на следващата сутрин тихо хъркаше на височина четири хиляди и петстотин метра. Рядко спеше по време на краткия полет до Зона 51, но си беше легнал много късно. Земята под него бе жълта и прошарена от дълбоки прорези. От въздуха хребетът на ниския и дълъг планински масив приличаше на гръбнак на изсъхнало на слънцето влечуго. Боингът летеше само двайсет минути по северозападния си курс и вече започваше да се снижава. Самолетът приличаше на обвито в станиол шоколадово блокче в мъгливото синьо небе, бял корпус с радостна червена ивица от носа до опашката — цветовете на отдавна закритите „Уестърн Еърлайнс“. Машината беше наета от контрактора EG&G за чартърните полети от и до Лас Вегас. Номерът на опашката бе с регистрация на ВМС.
Докато се спускаха към военното летище, вторият пилот се обади по радиото.
— „ДЖАНЕТ 4“ иска разрешение за кацане в Грум Лейк, писта четиринадесет, вляво.
JANET. Съкращение от Joint Air Network for Employee Transport (Съвместна мрежа за въздушен превоз на служители). Призрачно име. Пътуващите го дешифрираха другояче — Поредният несъществуващ терминал (Just Another Non-Existing Terminal).
Марк се стресна и се събуди, когато колелата докоснаха пистата. Самолетът рязко намали скорост и той инстинктивно запъна пети, за да намали натиска на колана. Вдигна щората на прозореца и присви очи към изгорения от слънцето терен. Чувстваше се схванат и натясно, стомахът го присви и се запита дали изглежда толкова странно, колкото и се чувства.
— Помислих си, че ще трябва да те побутна.
Обърна се към мъжа на средната седалка. Беше от руския архив, мъж с дебел задник на име Джейкъбс.
— Няма нужда — отвърна хладно Марк. — Събудих се.
— Никога не съм те виждал да спиш по време на полета — отбеляза мъжът.
Джейкъбс наистина ли работеше в архива? Пропъди мисълта. Стига с тази параноя, помисли си. Разбира се, че е от архива. Никой от коноите няма тлъст задник. Онези бяха от пъргавите.
Преди да ги пуснат под земята, всичките шестстотин и пет служители от сграда „Грум Лейк 34“ (наричана за кратко сградата „Труман“) трябваше да минат през един от двата страшни ритуала за деня, СС, или „стриптийз и скенер“. Когато автобусите ги оставиха при подобната на хангар постройка, представителите на двата пола се наредиха пред различните входове. Във всяка от двете части на сградата имаше дълги редици гардеробчета, подобни на онези в гимназиите от предградията. Марк бързо отиде до своето, което бе по средата на дългия коридор. Мнозина от колегите му се стремяха да се бавят и да минат през скенера в последния момент, но днес той бързаше да се спусне колкото се може по-бързо долу.