Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Е, Питър — сетне рече той, — какво ще кажеш да заложиш на мен тази вечер?
Марк не разбра въпроса. Обърка се.
— Не схващам какво имаш предвид.
Луис плъзна ръка по полираното дърво, докато кутрето му докосна едва-едва ръката на Марк.
— Каза, че никога не си виждал как изглеждат стаите. Мога да ти покажа моята.
На Марк му прималя. Имаше реална опасност да припадне направо тук, да се свлече от стола като някакво пиянде. Чу как сърцето му заблъска яростно, задиша учестено и плитко. Почувства гърдите си стегнати, сякаш беше мумия. Изправи гръб и дръпна ръката си.
— Да не мислиш… — заекна той.
— Хей, човече, съжалявам. Помислих си, нали разбираш, помислих, че може би тъпчеш мъже. Не е кой знае каква работа. — И добави почти шепнешком: — Както и да е, гаджето ми Джон ще се радва, че не ми се е отворил парашутът.
Не е кой знае каква работа? — помисли си ядосано Марк. Не била кой знае каква работа, мамка му! Хей, задник такъв, голяма работа е и още как, гнидо мръсна! Изобщо не искам да чувам за шибаното ти гадже! Остави ме на мира, да ти го начукам! Всичко това се въртеше в главата му като вихрушка от противни усещания, замаяност, пристъпи на гадене и паника. Не вярваше, че може да стане и да си тръгне, без да падне. Звуците в ресторанта и казиното бяха изчезнали; чуваше единствено туптенето в гърдите си.
Луис като че ли се разтревожи от изцъклените очи и безумния поглед на Марк.
— Хей, човече, успокой топката. Свестен тип си. Не искам да те стресирам. Отивам да пусна една вода, после ще поговорим. Забрави за оная работа със стаята. Става ли?
Марк не отговори. Седеше неподвижно и се мъчеше да овладее тялото си. Луис си взе портфейла.
— Сега се връщам. Пази ми питието, става ли? — Потупа леко Марк по гърба и се опита да го успокои. — Спокойно, а?
Марк го гледаше как изчезва зад ъгъла, забеляза стройните му бедра, напъхани в тесния панталон. Гледката кристализира всичките му емоции в една — ярост. Температурата му се вдигна. Слепоочията му пламнаха. Опита се да се охлади, като пресуши остатъка от студената си бира.
След малко му се стори, че е в състояние да стане, и предпазливо опита краката си. Дотук добре. Коленете го държаха. Искаше да се махне колкото се може по-бързо, без следа, така че хвърли двайсетачка на бара, после и една десетачка, за да е сигурен, че сметката е уредена. Втората банкнота падна върху някаква карта. Шофьорската книжка на Луис. Марк се огледа и я взе крадешком.
Луис Камачо
Минифорд Авеню 189, Сити Айлънд, Ню Йорк, 10464
Дата на раждане: 1–12–77
Хвърли я обратно на бара и се махна почти тичешком. Нямаше нужда да си записва данните. Вече ги беше запомнил.
Излезе от „Луксор“ и подкара към дома си, намиращ се на тиха глуха уличка. Къщата беше приятна, с бяла мазилка и оранжеви керемиди на покрива. Седна в малкото дворче с полянка колкото килим. В задната част на къщата имаше малка веранда, на която се излизаше от кухнята, беше скрита зад ограда, за да може да се пече спокойно на слънце. Интериорът беше белязан от типичното ергенско нехайство. Когато работеше в частния сектор и получаваше голямата заплата в „Менло Парк“, Марк бе купил скъпи модерни мебели за апартамента си — минималистични изделия с остри ъгли и ярки контрастни цветове. Същите мебели в испанската къща изглеждаха не на място, подобно на развалена храна. Бездушен интериор, почти напълно лишен от произведения на изкуството, украси и лично присъствие.
Не го свърташе на едно място. Чувстваше се като ожулен, чувствата го изгаряха, сякаш се бе потопил във вана с киселина. Опита се да гледа телевизия, но след няколко минути изключи с отвращение апарата. Взе списание, но го захвърли на масичката, събаряйки малка снимка в рамка. Вдигна я и я погледна — съквартирантите първокурсници, на среща двайсет и пет години по-късно. Жената на Зекендорф ги беше снимала и беше му пратила копие за спомен.
Не беше сигурен защо я е оставил на масичката. Тези хора вече не означаваха нищо за него. Всъщност, още тогава ги презираше. Особено Динърщайн, неговия личен инквизитор, който превръщаше обикновените травми на първокурсника аутсайдер в изтънчено мъчение с постоянни насмешки и оскърбления. Зекендорф не бе по-добра стока. Уил беше различен, но в крайна сметка и той го разочарова.
На снимката Марк седеше като истукан с фалшива усмивка на лицето, а Уил го беше прегърнал с голямата си ръка през рамо. Уил Пайпър, златното момче. През цялата първа година Марк завистливо бе гледал колко лесно му се удава всичко — жени, приятели, купони. Уил винаги се държеше джентълменски, дори и с него. Когато Динърщайн и Зекендорф му се нахвърляха, Уил обикновено ги отблъскваше с някоя шега или ги прогонваше с едрата си лапа. Месеци наред си въобразяваше, че Уил ще му предложи да живеят в една стая през втората година и Марк ще може да се къпе в отразените лъчи на славата му. Но през пролетта, веднага след ваканцията, нещо се случи.