Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
В Зона 51 написа революционно нов код, който ваксинира системите срещу червеи и други натрапници. Алгоритмите му щяха да бъдат приети от индустрията и правителството като нови златни стандарти, стига да имаше възможност да ги публикува. В групата му най-модните думи в обръщение бяха „сигурност на публични и частни системи“, „нива на сигурност“, „Цербер“ и „системи за регистриране на проникване отвън“. Негова отговорност бе постоянно да наблюдава сървърите за опити за неразрешен достъп както в рамките на комплекса, така и отвън — хакерите непрекъснато правеха своите сондирания.
Надзирателите също подхранваха карантинните списъци на групата му, по един за всеки служител — имена на членове на семейството, приятели, съседи, колеги на съпруга/съпругата и т.н. Един от алгоритмите мухоловки на Марк можеше да хване служител, ако направи опит да се добере до информация от карантинния списък, и беше само въпрос на вяра, че засичането няма да доведе до неприятни последици. Все още имаше спомен за някакъв аналитик от края на 70-те, който се опитал да проучи годеницата си. Твърдеше се, че нещастникът все още търкал наровете на някой от федералните затвори.
Стомахът на Марк рязко се сви. Той стисна зъби, изскочи от кабинета и забърза към най-близката тоалетна. Когато се върна видимо облекчен, стискаше здраво нещо в дланта си. След като се убеди, че никой не го гледа, разтвори пръсти и пусна в горното чекмедже сивото пластмасово парче с формата на куршум, дълго около пет сантиметра.
Върна се в общата стая и мина като невидим между хората, които вече бяха заели местата си и оживено обсъждаха плановете си за уикенда. В килера намери поялник и спокойно го отнесе в кабинета си, като тихо затвори вратата зад себе си.
В отсъствието на Розенберг вероятността някой да го прекъсне клонеше към нула, така че се залови за работа. В най-долното чекмедже на бюрото му имаше стегнати с ластик компютърни кабели. Избра един юесби накрайник и с помощта на пинцети внимателно отдели един от металните му конектори. Беше готов за сивия куршум.
Минута по-късно работата беше приключена. Беше успял да запои конектора към куршума, с което измайстори напълно функционираща флаш памет с капацитет четири гигабайта, способна да побере три милиона страници текст. Устройството бе по-смъртоносно за сигурността на Зона 51 и от тайно внесено автоматично оръжие.
Прибра паметта в чекмеджето и прекара остатъка от сутринта в програмиране. Беше нахвърлял кода по време на краткото шофиране до летището и сега пръстите му летяха сами над клавиатурата. Беше камуфлажна програма, която трябваше да скрие, че се кани да изключи собствената си непробиваема защитна система. Приключи преди обедната почивка.
Когато общата стая и прилежащите й кабинети се опразниха за обяд, Марк направи своя ход и стартира програмата. Знаеше, че ще работи перфектно, както и стана — абсолютно защитена от странични очи. Когато се увери, че не могат да го засекат, влезе в основната база данни на Съединените щати.
Въведе името — Камачо, Луис, роден на 1.12.1977 — и затаи дъх. Екранът светна. Нищо.
Естествено, беше подготвил и други идеи в ръкава си. Най-добрата бе да намери Джон, „гаджето“ на Луис. Правилно беше предположил, че откриването му ще бъде лесна работа. Скрит от камуфлажната си програма, Марк отвори портал към специално преработена база данни, която събираше на едно място потребителските сметки на всички американски телефонни компании.
Когато съчета името Джон с адреса Минифорд Авеню 189, Сити Айлънд, Ню Йорк, на екрана се появи пълното име — Джон Уилям Пепърдайн — и номер на социалната осигуровка. Няколко докосвания на клавиатурата и разполагаше с датата му на раждане. Фасулена работа, помисли си Марк. Въоръжен с данните, той влезе в основната база данни и натисна бутона за търсене.
Зяпна. Не можеше да повярва на късмета си. Резултатът беше страхотен. Не, идеален!
Разполагаше с основната си опора.
Добре, Марк, действай, помисли си той. Влезе, а сега се разкарвай възможно най-бързо! Хората от отдела скоро щяха се върнат от обедна почивка и беше време да престане да се прави на въжеиграч. Внимателно пъхна юесбито в един от свободните портове на компютъра.
Нужни му бяха само няколко секунди, за да качи базата данни в устройството. След като приключи, майсторски прикри следите си, изключи камуфлажната програма и същевременно рестартира системата за откриване на пробиви. Завърши, като свали металния конектор от сивия куршум и го запои отново към юесби кабела. Когато всички компоненти бяха отново в бюрото му, отвори вратата и колкото можа по-небрежно тръгна към килера, за да върне поялника.