Сътворението

В Спарта Хипий красноречиво защитил своята кауза. Но не успял да убеди другите гърци, които отказали да образуват съюз срещу Атина и посочили разумния довод, че след като самите те се страхуват от спартанската армия, не желаят в Атина да дойде на власт проспартанско пра-вителство. Всичко изглеждало съвсем просто. Но гърците рядко казват открито онова, което мислят. Особено хитър бил представителят на Коринт. В присъствието на Хипий той заклеймил всички тирани, добри и лоши. Изправени пред мнозинството, спартанците били принудени да се закълнат, че няма да извършат революционни промени в Атина.

— Тогава, Велики царю — продължи Хипий, — заявих пред конгреса, че съм дългогодишен ученик на оракулите и смятам за свой дълг да предупредя коринтците, че няма да мине много време и градът им ще бъде разрушен от същата тази атинска фракция, която сега подкрепят.

Предсказанието на Хипий се сбъдна. Не се учудвам — всеки, който познава непостоянството на гърците, би могъл да предвиди, че два съседни града рано или късно ще се скарат, че по-силният ще разгроми по-слабия и ако не отбие някоя река към разрушения град, както постъпи Кротон със Сибарис, то най-малкото така ще опетни името на победения, че истината за войната никога няма да стане известна. Гърците съвсем спонтанно следват Лъжата. Такава е природата им.

— Велики царю, ако подкрепиш възстановяването на династията ни, ще получиш помощта на Спарта. Тя ще се отрече от клетвата си и ще последва цар Клеомен. А узурпаторите — те са и твои врагове — ще бъдат изгонени от града, който оскверниха с неблагочестивостта си.

Хипий замълча. Дарий кимна и Хипий седна. Дарий обърна глава към Датис. Главнокомандуващият генерал се бе подготвил добре. Говореше бързо — на персийски с мидийски акцент, — а Демокед също така бързо превеждаше.

— Тиране — каза Датис, — според спартанския закон в страната винаги има двама царе. Двамата са равни по ранг. Преди поход царете хвърлят жребий кой да възглави армията. Какво ще стане, ако командуването във войната с Атина се падне не на съюзника ти, цар Клеомен, а на врага ти, цар Демарат?

Хипий бе подготвил отговора си не по-зле.

— Както каза, генерале, в Спарта има двама царе. Единият ме подкрепя, другият — не. Този, който е про-тив мен, скоро няма да бъде цар. Така е предсказал ора-кулът в Делфи.

Докато превеждаха това, Хипий гледаше в пода. Да-рий не промени каменното си изражение. И той, като останалите присъствуващи, не се вълнуваше много от гръцките оракули. В миналото бе подкупил не един от тях.

Хипий стигна до най-същественото:

— Демарат ще бъде свален от спартанския престол защото е незаконороден. Самият Клеомен ми каза, че има доказателства за това.

Като чу превода на тези думи, Дарий за пръв път са усмихна:

— Интересно е да се знае по какъв начин се доказва дали човекът е законороден, или не тридесет години след като е бил заченат?

Преводът на Демокед посмекчи Дариевата груба шега. Но колкото и да е чудно, Хипий се оказа абсолютно прав. Доказа се, че Демарат е незаконороден, и той бе свален от престола. Тогава дойде направо в Суза, където вярно служи на Великия цар — и на Лаида. Скоро след това Клеомен съвсем полудя и умря. Умря от загуба на кръв, защото не можеше да се удържи да не се хапе. Демарат винаги с голямо удоволствие описваше необикновения край на съперника си.