Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
В ръка държах сребърен жезъл с полумесец. На Мардоний поставиха корона със златния кръг на слънцето. Ксеркс носеше златни вериги и къса златна брадва, необходими инструменти за един господар на шестдесет и пет хиляди непокорни богове.
Щом се приготвихме, стражата отвори вратата към олтара и влязохме вътре. На леглото лежеше момиче, по-младо и от нас. Беше необикновено красива, с гарвано-вочерна коса и мъртвешки бяла кожа, съвсем във вавилонски стил. Момичето беше голо, като изключим ленения чаршаф, подобен на онези, с които увиват мъртъвците. Щом видя тримата великолепни висши богове на Вавилония, тя облещи очи и припадна.
Шепнешком обсъдихме какво да предприемем. Мардоний беше на мнение, че момичето може да се съживи, ако Ксеркс легне до нея на леглото. Ксеркс се съгласи да й окаже тази чест — да я свестява с тялото си. На мен бе възложено да дръпна ленения чаршаф, което и направих. Момичето не само имаше прелестни форми, но и бе успяло да припадне в най-съблазнителна поза.
Ксеркс нетърпеливо скочи в леглото.
— Вавилонците се любят без дрехи — подметна закачливо Мардоний.
— Но не и боговете им — смутено отвърна Ксеркс.
— Особено боговете им. Нали ти си първият мъж, а тя — първата жена. Още не сте измислили дрехите.
Както съм отбелязвал и по-рано, персите не само че не се събличат един пред друг, но и техните жени и кон-кубини никога не ги виждат съвсем голи — противно на гърците, които са прилично облечени пред жените си, освен когато участвуват в игрите, а са безсрамно голи един пред друг. Но това бе изключителен момент. В края на краищата никога повече нямаше да ни се удаде възможност да играем на богове във Вавилон, където голата плът е вездесъща, дори и на върха на Къщата, крепяща небето и земята. Освен това бяхме млади. Ксеркс се съблече. Бях поразен от изключителната красота на тялото му. Очевидно бе наследил съвършените пропорции на Кир, а не фигурата на Дарий, който беше късокрак, с дълъг торс.
Ксеркс непринудено легна върху момичето, което вече бе в пълно съзнание. Мардоний и аз гледахме двете осветени от лампата фигури и наистина ни се струваше, че са първият мъж и първата жена на земята. Трябва да призная, че има нещо доста особено във Вавилон и неговите древни обичаи.
Помогнахме на Ксеркс да се облече. После той тържествено вдигна брадвата на Бел-Мардук. Но преди да отвори уста, момичето проговори на безупречен персийски:
— Сбогом, Ксеркс, син на Дарий Ахеменида. Ксеркс едва не изпусна брадвата. В същия миг съобразителният Мардоний каза на вавилонски:
— Това е Бел-Мардук, момиче. А аз съм богът на слънцето Шамаш. Там стои богът на луната…
— Знам всеки от вас кой е. — За тринадесетгодишно момиче тя бе удивително хладнокръвна. — И аз съм персийка. По-точно половин персийка. Виждала съм те в Суза, Велики принце. И теб, Мардоний. И теб, Кир Спитама.
— Жреците ли ти казаха кои сме? — мрачно попита Ксеркс.
Момичето седна на леглото.
— Не — отвърна тя без всякакво страхопочитание. — Майка ми е жрица на Ищар и тази година е неин ред да избира момичетата за олтара. Днес ми каза, че е дошло време да бъда обладана от Бел-Мардук. Така и стана. Чисто съвпадение.
По-късно научихме, че майката на момичето е вави-лонка, а баща и — персиец. Част от годината прекарвала в Суза, а останалото време във Вавилон, където баща й имал делови връзки с банкерите „Егиби и синове“ — това веднага я издигаше в очите на алчния за пари Мардоний. Майката на момичето бе племенница на последния вавилонски цар Набонид, което събуди интерес у Ксеркс. Беше интелигентна и нямаше никаква склонност към суе-верия, което пък предизвика моето възхищение.
Двадесет години по-късно Ксеркс се ожени за нея. Това беше, разбира се, възхитителната Роксана, „…която взимаме за жена — заяви Ксеркс в Персепол, — за да покажем обичта си към вярното нам царство Вавилон и към династията на Навуходоносор“.
Всъщност Ксеркс се ожени за нея, защото любовната им връзка, започнала така фантастично на върха на зи-курата, продължи по един много приятен начин, макар и тайно до смъртта на Дарий. Щом се ожениха, Ксеркс престана да спи с нея. Но до края бяха в добри отношения. С чисто сърце мога да кажа, че от многобройните жени на Ксеркс Роксана беше най-очарователната. И без съмнение, най-добрата актриса.
— Прекрасно знаех какво ще се случи още преди вие тримата да влезете в олтара — ми призна Роксана след много години в Суза. — Когато върховният жрец предупреди майка ми, че безбожният принц се кани да се представи за Бел-Мардук, тя изпадна в ужас. Беше много набожна и доста глупава жена. За щастие, подслушах разговора им. Щом жреците си отидоха, заявих, че желая да направя върховното жертвоприношение. Казах й, че ще отида в олтара. „За нищо на света!“, извика тя. А когато настоях, ме удари. Тогава я заплаших, че ако не ми разреши да отида, ще разкажа на всички за безбожието на Ксеркс. И още как жреците се представят за Бел-Мардук. Тя ме пусна и така бях похитена от Ксеркс и станах персийска царица.