Сътворението

— Така са ни казали.

— Кой ви е казал? — Ксеркс го удостои със сивия си пронизващ ахеменидски поглед.

— Жените, Господарю — прошепна водачът. — Всяка вечер при залез-слънце тук водят по една жена. Тя е избрана от Ищар, жената на Бел-Мардук. В полунощ богът идва в тази стая при жената и я обладава.

— Как изглежда той? — попитах аз с нескрито любопитство.

— Жените не казват. Не смеят. Пазят тайната завинаги. Такъв е законът.

— Хубав закон — заяви Ксеркс.

Щом се върнахме в Новия дворец, Мардоний заповяда на губернатора на града да извика двамата жреци, които се грижат за олтара на върха на Къщата, крепяща небето и земята.

Когато жреците дойдоха, Ксеркс ги попита:

— Кой всъщност се явява при жената в олтара?

— Самият Бел-Мардук, Господарю — отговориха жреците в един глас.

Когато и Мардоний за трети път получи същия отговор, нареди да донесат една тетива, от онези, с които удушаването е мигновено. Въпросът бе зададен за четвърти път и узнахме, че всяка вечер от седмицата ролята на Бел-Мардук се изпълнява от различен жрец.

— Точно както си мислех — заяви доволно Ксеркс. — Довечера — продължи снизходително той — ще освободя един жрец от това задължение. Довечера аз ще бъда Бел-Мардук.

— Но ти не си жрец — извикаха ужасени пазителите на зикурата.

— Но мога да се преструвам, че съм Бел-Мардук, не по-зле от вашите жреци. Всичко това е въпрос на подходящ костюм, нали?

— Но жрецът е Бел-Мардук. Той се превръща в бога. Богът влиза в него!

— А той на свой ред влиза в момичето, така ли? Разбирам. Създава се затворен кръг на пълна свещеност. — Ксеркс много го биваше за такива неща. — Бъдете спокойни, богът ще влезе в нея. В края на краищата баща ми е държал ръцете на Бел-Мардук. Казвам ви го поверително, за да ви успокоя.

— Все пак това е светотатство, принце-господарю.

— Все пак това е волята ми.

После Ксеркс им съобщи, че и ние с Мардоний ще бъдем с него в олтара. Жреците изпаднаха в ужас, но не можеха да направят нищо.

Пълзяха по корем и ни молеха поне да се появим като богове. Ксеркс щеше да бъде облечен като Бел-Мардук, господаря на всички богове, Мардоний — като бога на слънцето Шамаш, а аз като бога на луната Нанар — почитан в Ур бог-дев. После жреците ни помолиха да не говорим на жената — без съмнение, защото би било неподходящо Бел-Мардук да се обръща към вавилонската си невеста на персийски.

Тук няма да е лошо да спомена, че вавилонците почитат шестдесет и пет хиляди богове. Тъй като само върховният жрец знае всичките шестдесет и пет хиляди имена, той е принуден да прекарва доста време с приемника си, който трябва да ги научи от него.

Малко преди полунощ се изкачихме на върха на зикурата. Костюмите бяха готови и стражата ни помогна да ги облечем. Момчетата трябва да са били специално избрани за вечерта на светотатството, защото бяха дружелюбни и съвсем не приличаха на намусените пазачи през деня.

На главата си носех сребърния кръг на пълнолунието.