Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Посрещна ни синът на Хистасп, Артаферн, сатрапът на Лидия. Макар този могъщ човек да живееше като цар в Сарди, столицата на богатото и древно лидийско цар-ство, което Кир завзе от Крез, тук той бе обикновен слуга на по-младия си брат, Великия цар. Когато Артаферн прегърна баща си, старецът попита:
— Той тук ли е?
От начина, по който се произнася думата „той“, ние в двора разбираме дали става въпрос за Великия цар, или не. В случая „той“ определено се отнасяше за някой друг.
— Да, Господарю мой и татко. Сега е с другите гърци.
Още тогава ми беше ясно, че тайните срещи с гърците означават неприятности.
— Знаеш моето мнение — каза Хистасп, като разтри безжизнената си ръка.
— Знам, Господарю мой и татко. Но трябва да ги изслушаме. На запад нещата се променят.
— Кога ли не са се променяли? — каза недоволно Кистасп.
Мисля, че Артаферн се бе надявал да остане за минута васаме с баща си, но преди да успея да се извиня и да са оттегля, разговорът бе прекъснат от дворцовия управител.
— Ще приемат ли Господарите гостите на Великия цар? — попита той, като се поклони ниско на двамата сатрапи.
Хистасп кимна. Пръв влезе гостът с най-нисък ранг, Това бе моят стар приятел, лекарят Демокед. Той винаги изпълняваше длъжността преводач, когато Дарий приемаше важни гърци. След него влезе Тесал от Атина. По-сле Хистией — той нямаше нужда от преводач. Лекотата, скоято говореше персийски, не отстъпваше на изобретателността му в персийските интриги.
Последен от гърците влезе слаб, побелял мъж. Движеше се бавно, тържествено, сякаш свещенодействуваше. Държането му се отличаваше с онова възвишено спокойствие, присъщо само на родените да управляват. Ксеркс притежаваше това качество. Дарий — не.
— Хипий, син на Пизистрат, тиран на Атина по волята на народа — обяви дворцовият управител.
Хистасп бавно прекоси залата, приближи се до тирана и го прегърна. В миг Демокед се озова до тях и започна бързо да превежда церемониалните фрази. Хистасп винаги се отнасяше с истинско уважение към Хипий. Хипий бе единственият гръцки владетел, когото старецът можеше да понася.
В хижата появяването и оттеглянето на Великия цар става безшумно. Няма барабани, цимбали и флейти. Тъй че, докато се усетим, Дарий вече седеше на трона. От дясната му страна се бе изправил Ксеркс, а от лявата — главнокомандуващият генерал Датис.
Макар че бе само на петдесет и няколко години, Дарий вече показваше признаци на остаряване. Често се оплакваше от болки в гърдите. Задъхваше се. И понеже Демокед не даваше никакви сведения за своя пациент, никой не знаеше какво точно е здравословното състояние на Дарий. Все пак за по-сигурно, както и за да спази древния мидийски обичай, Дарий вече бе поръчал да му се построи гробница край Персепол, на около двадесет мили от свещената Пасаргада.
През този ден Дарий бе навлечен с дебели зимни дрехи. Освен синьо-бялата лента не носеше никакви белези на царската власт. Постоянно опипваше затъкнатия в колана си кинжал. Характерно за него бе, че не можеше да стои съвсем неподвижен — още един признак, че за разлика от Ксеркс и Хипий не се бе родил владетел.
— Вече приветствувах тирана на Атина — заяви той. — Тъй като останалите са винаги около мен, не се нуждаят от приветствие в моя дом.
Дарий нямаше търпение за церемонии, ако това, което трябваше да се извърши, не бе самата церемония.
— А сега да започнем. Участвувате във военен съвет. Седнете.
Лицето на Дарий гореше, сякаш имаше треска. Това често се случваше в студените дни.
Всички седнаха, с изключение на Ксеркс, Датис и мен.
— Хипий току-що пристигна от Спарта.
Това бе за всички зашеметяваща новина и Дарий отлично го знаеше. Без помощта на спартанската армия земевладелците и търговците никога не биха успели да изгонят ползуващия се с популярност Хипий.
Дарий наполовина изтегли сребърния кинжал от алената му ножница. Все още виждам блестящото острие, останало в онази част от спомените ми, където нещата са видими.
— Говори, Тиране на Атина!
Макар че бе принуден всяка минута да спира, за да даде възможност на Демокед да преведе думите му, Хипий произнесе една не само внушителна, но и убедителна реч.
— Велики царю, благодарен съм ти за всичко, което направи за династията на Пизистратидите. Ти ни разреши да останем господари на земите в Сигейон, собственост на рода ни. Ти беше най-добрият повелител на света. И ако небето ни принуждава да сме гости на някой владетел на земята, щастливи сме, че сме твои гости.