Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Повечето от нас са снабдени с филтри, които не им позволяват да виждат и усещат всичко по всяко време. Тези деца обаче нямат подобни филтри. Да си го кажем направо — дори „нормалните“ деца преживяват много трудни моменти с приемането на промените в телата и умовете им по време на пубертета. Ако прибавим към всичко това и една изцяло различна гама от чувства и възприятия като тези на Преходните деца, се появява ново и далеч по-проблематично измерение. Не всички Преходни деца преживяват подобни неща, но онези, които имат този проблем, са силно засегнати. Някои лекари им поставят диагноза психотично поведение, но грешат.
Част от Преходните деца предпочитат да се правят на всесилни, на по-велики от всичко и всички. Надяват тази маска пред другите, но с течение на времето престават да изпитват каквото и да било уважение пред авторитетите. Дори онези от тях, които избират по-положителен подход, често се огъват под тежестта на преживяванията си и се разболяват — отслабват, показват признаци на депресия или имат физически симптоми, които не могат да се обяснят медицински. Все едно че тъгуват за целия свят. Дарбите им вземат надмощие над тях и те загубват представа за посоката, в която трябва да вървят.
Също както Кристалните деца, Преходните са крайно чувствителни — усещат и забелязват всичко. Смесените им енергийни полета още повече допринасят за изострянето на тяхната чувствителност. Представете си какво ще е, ако всичко, което изпитвате, било то добро или лошо, се уголемява 10 пъти, и то постоянно, във всеки ден от живота ви. Хиперосъзнати, хиперчувствителни, всичко „хипер“ — ето как се чувстват тези деца. Емоционалната болка при тях далеч надхвърля онова, което изпитват „нормалните“ хора. Много от Преходните деца са много артистични и използват изкуството, за да изразяват дълбочината и силата на своите чувства по особено драматичен начин.
Една млада жена, с която работих преди няколко години, сподели с мен колко й е неприятно, че никога не остава сама. Където и да беше и каквото и да правеше, тя винаги виждаше демонични същества, ангели и наставници. Когато отиваше на разходка, нито за момент не оставаше без многоизмерния си антураж. Каза ми, че се чувствала като преследвана и това понякога я плашело. Поради своята даровитост никога не можела да бъде насаме със себе си. Покрай тези си преживявания узнала неща, които не споделяла дори с майка си, въпреки че двете били много близки. (Майка й и оказваше голяма подкрепа; всъщност тя направи така, че да работим заедно.) Младата жена не смятала, че може да сподели за преживяванията си с когото и да било, понеже й се стрували толкова странни, че често се питала дали няма някакви психически отклонения. Била уплашена, измъчвана от постоянно чувство на несигурност.
Постепенно се разболявала все повече и повече, без да може да си обясни причината. Когато я видях за пръв път, беше болна от месеци. Изглеждаше немощна, с тъмни кръгове под очите. Медицинските изследвания не бяха показали нищо. Беше болна и изтощена — буквално! И всичко, което бе необходимо, за да поеме животът на тази хубавица в друга посока, бе някой да й каже, че онова, което преживява, е съвсем реално. Разговаряхме с часове. Когато ми сподели за преживяванията си, й рекох: „Щом си изпитала тези неща, значи знаеш за…“ Тя се ококори и отвърна, че не била казвала на никого за тях, така че откъде можело да знам? Слиса се, но и усети невероятно облекчение, когато разбра, че има и други хора с такива дарби. След нашата среща моята млада приятелка започна да контактува с хората, физическото й състояние се подобри и тя усети радостта от живота без товара на тайния страх, който бе носила в себе си толкова време. Малко по-късно дори си намери приятел.