Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Престани. — Тя притисна буза към неговата. — Свърши се. Искам просто да го забравим Кевин не бива да разбира за това. Хайде, ще те закарам до къщата.
— Имам малко работа. — Той погледна ледено Натаниъл над рамото на сестра си. — Ти върви, Мег. Аз ще дойда малко по-късно.
— Добре. — Тя го целуна отново. — Холт, още веднъж благодаря, че се погрижихте за Кевин.
— Няма проблем. — Холт подпря бузата си с език, когато Натаниъл прегърна Меган за дълга страстна целувка. Щом забеляза присвитите очи на Слоун, прехапа език, за да не се разсмее.
— Ще се видим, сладурче.
Меган се изчерви и прочисти гърлото си.
— Да… Добре. Чао.
Натаниъл натъпка палци в джобовете си и зачака тя да потегли и да се скрие от погледа им, за да се обърне към Слоун.
— Доколкото разбирам, искаш да говориш с мен.
— Много правилно си разбрал, мътните го взели.
— Ще трябва да се качим на мостика. Предстои ни туристическа обиколка.
— А рефер не ви ли е необходим? — предложи Холт и си спечели два смъртоносни погледа. — Колко лошо. Хич не ми се искаше да изпусна забавата.
Едва сдържащ гнева си, Слоун последва Натаниъл на корабчето и го изчака нетърпеливо да даде заповеди. Щом се качиха на мостика, Натаниъл прегледа картите и освободи помощника.
— Ако са ти необходими повече от петнадесет минути, ще трябва да пътуваш с мен.
— Не бързам. — Слоун се приближи и застана с разкрачени крака като стрелец, изправил се по обедно време срещу противника — Ти какво, по дяволите, правиш със сестра ми?
— Мислех, че и сам си се сетил — отвърна хладно Натаниъл.
Слоун оголи зъби.
— Ако си въобразяваш, че ще си седя безучастно и ще гледам, докато ти действаш, много си се объркал. Нямаше ме, когато се забърка с Дюмонт, но сега не мърдам.
— Аз не съм Дюмонт. — Натаниъл бе готов да избухне, да пламне като суха съчка. — Да не би да искаш на мен да си го изкараш заради това, което той й е причинил навремето? Още откакто заварих оня гал да я подмята, и на мен ми трябва някой, дето ще изяде боя. Ако си решил да ме нападаш, давай — предизвика го той. — Хайде, давай.
Въпреки че поканата бе отправена към първичните мъжки инстинкти, Слоун се отдръпна.
— Как така я е подмятал?
— Буквално каквото казах. Беше я подпрял на стената. — Обзе го заслепяваща ярост. — Мислех си да го убия, ала Мег едва ли щеше да го понесе.
Слоун си пое дълбоко въздух, за да се успокой.
— Затова реши да го хвърлиш от кея.
— Е, първо го фраснах няколко пъти и реших, че ако може да плува, има шансове да оцелее.
Успокоен и благодарен, Слоун кимна.
— Холт си е казал няколко думи с него, когато е извлякъл жалкия си задник от водата. Те и преди са имали взимане-даване. — Само той бе изпуснал шанса, помнели си с отвращение Слоун. — Едва ли Дюмонт ще се върне и ще рискува да се натъкне на някой от нас. — Слоун знаеше, че това трябва да го радва, но съжаляваше, че не бе успял да даде и своя принос.
— Благодаря ти, че си се погрижил за нея — каза той, без да крие напрежението си. — Ала това не значи, че ще оставя другото просто така. Тя е разтревожена, уязвима. Не харесвам мъжете, които се възползват от това.
— Дадох й сухи дрехи и й направих чай — изсъска през зъби Натаниъл. — Нещата щяха да си останат така, ако Мег не бе пожелала друго. Сама избра да остане при мен.
— Няма да позволя отново да бъде наранена. Може, като я гледаш, да си мислиш, че е свободна жена, но тя ми е сестра.
— Аз съм влюбен в твоята сестра. — Натаниъл се врътна рязко, когато вратата се отвори.
— Готови да вдигаме котва, Капитане.
— Вдигайте. — Той изруга под носа си и се приближи до руля.
Слоун отстъпи, докато другият мъж даваше заповеди и извеждаше корабчето от залива.
— Ще повториш ли какво каза?
— Да не би да не разбираш английски? — сопна му се Натаниъл. — Казах ти, че съм влюбен в нея, по дяволите.
— Виж ти. — Доста стреснат, Слоун се отпусна на една от пейките. Искаше му се да премисли чутото. Все пак…
Меган почти не познаваше този човек. А пък той самият се бе влюбил в Аманда също толкова бързо. Ако можеше сам да избере мъж за сестра си, щеше да е някой, който много прилича на Натаниъл Фюри. — А ти каза ли й го? — попита Слоун по-меко.
— Я върви по дяволите.
— Значи не си — реши той и прехвърли глезена на единия си крак върху другото коляно. — А тя изпитва ли същото към теб?
— Ще започне — измърмори Натаниъл. — Просто й трябва повече време, за да го разбере.
— Мег така ли каза?
— Аз го казвам. — Натаниъл прикри разочарованието си, като прокара пръсти през косата си. — Виж, О’Райли, или си гледай проклетата работа, или ми прасни един. Вече ми писна.