Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Фърбъл измъкна от колана си кесийката със скъпоценности и я подхвърли на наемника.
— Петдесет ахата, идеално шлифовани — изръмжа гномът, както винаги недоволен от високата цена, която заплащаше за сведенията. Фърбъл, подобно на всеки друг свиърфнебъл, не обичаше да се разделя с такива съкровища и тайничко се бе надявал да избегне срещата с Джарлаксъл.
Ексцентричният мрачен елф погледна в кесийката, после я пусна в дълбокия си джоб.
— Успокой се, малки ми гноме — започна той. — Управляващия съвет на Мензоберанзан не планира нападение срещу твоя град. Само един от домовете се интересува от този район.
— Но защо? — след дълъг размисъл попита съветникът. Той мразеше да пита, защото знаеше какво ще му струва това. Джарлаксъл отново протегна ръка и взе още по-красивите ахати.
— Домът търси един от членовете си — обясни наемникът. — Беглец, чиито действия са довели до загубата на благоволението на Лот за цялото му семейство.
Още няколко безкрайни мига изминаха в тишина. Фърбъл не можа да се сети кой е преследваният мрачен елф, а крал Шниктик щеше да го нахока хубаво, ако не му съобщи самоличността на беглеца. Гномът извади още десет скъпоценни камъка от кесийката си и попита:
— Кой е домът?
— Даермон Н’а’шезбаернон — отвърна Джарлаксъл, докато пускаше ахатите в дълбокия си джоб. Фърбъл сърдито скръсти ръце. Отвратителният мрачен елф отново го бе хванал натясно.
— Не древното название на дома! — изрева съветникът и без охота извади още десет камъка.
— Наистина, Фърбъл — измъчваше го наемникът, — трябва да се постараеш да бъдеш малко по-конкретен във въпросите си. Тези грешки ти струват толкова много!
— Кажи ми името на този дом, така че да го разбера — нареди Фърбъл. — И името на беглеца. Няма да ти плащам повече за днес, Джарлаксъл.
Мрачният елф вдигна ръце и се усмихна, за да накара лукавият гном да замълчи.
— Съгласен съм — изсмя се той, предоволен от полученото. — До’Урден, осмият дом на Мензоберанзан. Търсят втория син — заяви наемникът, а изражението на Фърбъл му подсказа, че гномът е чул нещо познато. Дали все пак нямаше да успее да измъкне поне малко информация от този съветник, която да му донесе още печалба от съкровищата на матрона Малис?
— Името на втория син е Дризт — продължи мрачният елф, докато внимателно следеше реакцията на Фърбъл. После добави дяволито: — Информацията за местонахождението му може да донесе много печалба в Мензоберанзан.
Съветник Фърбъл дълго се взира в наглия наемник. Нима се бе издал, когато Джарлаксъл му съобщи самоличността на беглеца? Ако мрачният елф се досещаше, че Дризт се намира в града на лукавите гномове, това можеше да доведе само до лош край. Възрастният свиърфнебъл се бе озовал в затруднено положение. Трябваше ли да признае грешката си и да се опита да я поправи? Колко ли щеше да му струва да измъкне обещание от Джарлаксъл, че ще си мълчи? Но не само цената бе важна — нима наистина можеше да вярва на безскрупулния наемник?
В края на краищата, Фърбъл сметна, че Джарлаксъл не е научил достатъчно, за да се свърже с дома До’Урден.
— Сделката ни приключи — заяви лукавият гном, завъртя се на пети и се запъти към изхода на пещерата.
Вътрешно Джарлаксъл се възхити от решението на съветника. Винаги бе смятал, че този свиърфнебъл е достоен конкурент, с когото могат да се сключват добри сделки, и сега за пореден път се убеждаваше в това. Фърбъл бе разкрил съвсем малко, недостатъчно, за да бъде дадено като информация на матрона Малис, и ако гномът премълчаваше нещо, то решението му да прекрати срещата беше съвсем на място. Въпреки расовите им различия, Джарлаксъл трябваше да си признае, че харесва Фърбъл.
— Малки гноме — извика след него той. — Трябва да те предупредя.
Фърбъл се обърна, закрил кесията си с ръка.
— Безплатно — засмя се наемникът и поклати голата си глава. Изведнъж, обаче, изражението му се смени. Лицето на Джарлаксъл стана сериозно, дори зловещо. — Ако познаваш Дризт До’Урден — продължи той, — дръж го настрана от себе си. Лот сама е пожелала смъртта на втория син и Малис ще направи каквото е нужно, за да изпълни искането на богинята. А ако тя се провали, други ще започнат да го преследват, защото знаят, че смъртта на този До’Урден ще достави огромно удоволствие на Кралицата на Паяците. Той е обречен, Фърбъл, и обрича на смърт всеки, дръзнал да застане до него.
— Благодаря за предупреждението, но не беше нужно — отвърна Фърбъл, опитвайки се да запази спокойствие. — Никой в Блингденстоун не знае нищо за този беглец, нито пък се интересува от него. И уверявам те — няма гном в нашия град, който да желае благоволението на вашето божество!