Изгнание

— Привет малки ми приятелю с голяма кесия — каза мрачният елф и се засмя. Той владееше толкова добре езика на свиърфнеблите, техният говор, с характерната за него интонации и паузи, че Фърбъл винаги се изумяваше. Този мрачен елф използваше езика им така, сякаш бе живял в Блингденстоун цял век.

— Не е зле да си малко по-предпазлив — отвърна гномът, оглеждайки се на всички страни.

— Така ли!? — изсумтя мрачният елф и удари един в друг токовете на ботушите си. — Имаш цяла армия от лукави гномове — войни и магьосници, а аз… е да кажем, че и аз не съм сам.

— Не се съмнявам в това, Джарлаксъл — отвърна Фърбъл. — Но все пак предпочитам срещата ни да си остане тайна и поверителна.

— Всичко, с което се захванат Бреган Д’аерте е строго поверително, скъпи ми Фърбъл — отвърна информаторът и отново се поклони, като направи изящен реверанс с широкополата си шапка.

— Стига толкова любезности — отсече припряният гном. — Да приключваме с това. Искам скоро да се прибера в Блингденстоун.

— Питай тогава — каза Джарлаксъл.

— Напоследък около града ни се навъртат мрачни елфи, присъствието им се усеща все повече — започна лукавият гном.

— Така ли? — престори се на изненадан наемникът, но от самодоволната му усмивка си пролича, че знае нещо. Вече предчувстваше, че ще спечели без много усилия от сделката, защото същата онази матрона-майка, която наскоро бе ползвала услугите му несъмнено имаше пръст в това. Джарлаксъл обичаше съвпаденията — те правеха печалбата му по-лесна и по-бърза. Фърбъл добре познаваше „изненаданата“ физиономия на информатора си и отсече твърдо:

— Да, така!

— И ти се иска да знаеш причината? — продължи да се преструва наемникът.

— От наша гледна точка този ход изглежда съвсем разумен — изпухтя съветникът, отегчен от номерата на Джарлаксъл. Фърбъл беше сигурен, че неговият информатор знае защо мрачните елфи се навъртат около границите на Блингденстоун. Джарлаксъл беше скиталец — наемник; той не принадлежеше към никой дом в Мензоберанзан — в света на тези злобни създания положението му не беше завидно. Но въпреки всичко, този ненаситен елф беше оцелял, дори беше натрупал състояние. Неговата сила бе информацията — той разполагаше със сведения за всяко събитие, случващо се в Мензоберанзан и в близките райони.

— Колко време ще ти е необходимо? — попита Фърбъл. — Крал Шниктик желае да приключим с това възможно най-бързо.

— Носиш ли отплатата ми? — попита мрачният елф и протегна ръка.

— Плащането става при предаване на информацията — възрази гномът. — Уговорката ни винаги е била такава.

— Не я променям — съгласи се Джарлаксъл. — Просто този път не се нуждая от време, за да събера необходимите ви сведения. Ако носиш скъпоценните камъни, ще приключим със сделката още сега.