Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
— По-добре аз да го сторя — отвърна Белвар. — Говоря езика на гоблините, този на мрачните елфи също. Ти ще си ни нужен тук, ако нещата не потръгнат така както се надяваме.
— Аз също познавам езика на гоблините — заяви Брикърс. — Вярвам, че ще разбера и думите на твоя гост. А що се отнася до задълженията ми тук, при кервана, те не са толкова големи, колкото смяташ. Забрави ли, че с нас пътува още един надзирател?
— Който с години не е излизал в Подземния мрак — припомни му Белвар.
— Да, но той беше най-добрият сред началниците — отвърна Брикърс. — Керванът е под твое командване, надзирателю Белвар Дисенгалп. Избирам да тръгна с мрачния елф и да се срещна с гоблините.
Дризт разбра достатъчно от думите на гнома, за да проумее какво възнамерява да прави той. Преди възрастният му домакин да успее да възрази, елфът положи ръка на рамото му, кимна и добави:
— Ако не успеем да заблудим гоблините и ни потрябва помощта ти — настъпвай бързо и безмилостно.
Брикърс свали бронята и оръжията си и последва мрачния елф, а Белвар Дисенгалп се обърна предпазливо към събратята си — не знаеше как се чувстват от взетото току-що решение. Трябваше му само един поглед върху миньорите от кервана, за да разбере, че вече го подкрепят до един, очакват заповедите му и са готови да ги изпълняват.
Когато Дризт и Брикърс пристъпиха в лагера на гоблините, надзирателят наистина не остана разочарован от зъбатите им и изкривени изражения. Един от тях беше изкрещял и вдигнал копието си, за да се прицели в тях, но мрачният елф използва вродените; си магически способности, спусна кълбо от мрак върху главата му и го заслепи напълно. Копието все пак полетя, но Дризт за секунди измъкна ятагана си и го разсече още във въздуха. Брикърс също бе зает — съревноваваше се с един гоблин, за да го вземе като заложник в това фалшиво нападение. Докато се бореше с дребното създание, гномът зяпна от учудване, когато видя скоростта и лекотата, с която мрачният елф свали летящото копие; после погледна към групата гоблини и забеляза, че те също бяха доста впечатлени.
— Една крачка напред и те са мъртви — извика Дризт на гърления език на гоблините, който представляваше различни комбинации от грухтене и скимтене.
Надзирател Брикърс разбра какво става едва миг по-късно, когато някъде отзад се чу пъргаво шумолене от ботуши, а после долетя жален хленч. Храбрият свиърфнебъл се обърна назад и видя двама гоблини, тичащи с всичка сила, осветени от танцуващите лилави пламъци, призовани от мрачния елф.
За пореден път гномът изгледа с удивление Дризт. Как бе разбрал, че тези хитри същества се крият отзад? Но Брикърс не познаваше ловеца, другата същност на мрачния елф, която имаше много силно влияние върху Дризт именно в такива ситуации. Надзирателят не знаеше, че в този момент техният гост беше въвлечен в поредната борба за надмощие с другото си опасно „аз“.
Дризт погледна към ятаганите в ръцете си, после към събралите се гоблини, от които поне шейсетина бяха заели отбранителни позиции. Ловецът подканяше мрачният елф да ги нападне, да посече страхливите гадини и да ги изпрати в луд бяг надолу по тунелите, навън от тази пещера. Ала изведнъж Дризт извърна очи към надзирателя свиърфнебъл, припомни си с какъв план бяха дошли тук и успя да усмири ловеца в себе си.
— Кой от вас е водачът на племето? — попита елфът на гърления гоблински език.
Вождът на създанията не изгаряше от желание да пристъпи напред, особено пред един мрачен елф, но няколко от неговите подчинени, с типичната за тях смелост и вярност, се завъртяха на пети и посочиха предводителя си.
Водачът нямаше друг избор, освен да изпъчи гърди, да стегне мършавите си рамене и да направи крачка напред, за да се сблъска очи в очи с елфа.
— Брук! — нарече се предводителят като удари с юмрук по гърдите си.
— Какво правите тук? — изръмжа Дризт.
Брук не знаеше какво да отговори на този въпрос. Никога преди не се бе случвало вожд на гоблини да е искал разрешение, за да отведе племето си някъде.
— Този участък принадлежи на мрачните елфи! — изрева Дризт. — Нямате място тук!
— Градът на елфите е на километри оттук — оплака се предводителят Брук и посочи към Мензоберанзан. Беше объркал посоката, но Дризт не спомена нищо за тази грешка. — Това е земята на свиърфнеблите.
— Засега — отвърна мрачният елф и смуши Брикърс с дръжката на ятагана си. — Моите хора решиха да обявят тази територия за наша — малко пламъче заблещука в лилавите очи на Дризт, а по лицето му плъзна лукава усмивка. — Дали Брук и неговото племе ще имат нещо против?
Вождът безпомощно кършеше дългите си пръсти.