Изгнание

Миг по-късно Белвар кимна и посочи правилния тунел.

— На запад — каза Белвар. — И то бързо. Колкото по-далеч сме от тази твоя майка, в толкова по-голяма безопасност ще бъдем — надзирателят помълча малко, за да помисли дали следващият му въпрос няма да притисне много новия му приятел.

— Какво има? — попита Дризт, разбрал, че Белвар премълчава нещо.

Гномът реши да рискува и да провери доколко близки са станали с мрачния елф. За целта той започна направо:

— Когато разбра, че сънародниците ти търсят именно теб в източните тунели, ми изглеждаше някак неуверен, не знам дали ме разбираш. Те са твое семейство, мрачни елфе. Нима наистина са толкова ужасни?

Дризт се засмя. Смехът му някак успокои възрастния гном и му показа, че не е прекалил с въпроса си.

— Ела — промълви мрачният елф, когато видя, че Гуенивар се завръща от обиколката си. — Щом като лагерът е готов, да направим първата крачка към новия си живот. Пътят ни ще е достатъчно дълъг, за да ти разкажа за Мензоберанзан и за семейството ми.

— Почакай — каза Белвар, посегна към торбичката си и извади от там една кутийка. — Подарък от крал Шниктик — обясни той, повдигна капачето й и пред очите на двамата приятели заблестя малка светеща брошка. Всичко наоколо се обля в мека светлина.

Дризт погледна изумен към възрастния свиърфнебъл.

— Това ще те превърне в добра мишена — отбеляза мрачният елф.

Белвар го поправи.

— Не само мен, и двама ни — изпухтя леко той. — Но не се страхувай, мрачни елфе. Светлината по-скоро ще държи враговете ни далеч, отколкото да ги привлече към нас. Пък и идеята да се препъвам по камънаците не ми допада особено.

— Колко дълго ще свети така? — попита Дризт и по притеснения му тон, Белвар отгатна, че се надява да не е дълго.

— Магията на тази брошка е вечна — отвърна гномът и се ухили широко. — Е, освен ако не я развали някои жрец или магьосник. Престани да се тревожиш. Кое същество от Подземния мрак би изложило очите си на такава светлина?

Мрачният елф повдигна рамене и се довери на опитния надзирател.

— Много добре — каза той и безпомощно отметна бялата си гъста коса. — Тогава да вървим.

— По пътя и към разказите ти — добави Белвар и изравни крачката си с Дризт. Малките му набити крачета се надпреварваха с дългите и грациозни стъпки на мрачния елф.

Дълги часове вървяха така. Поспряха веднъж, за да хапнат, после отново продължиха. Понякога Белвар използваше светещата си брошка, друг път двамата приятели крачеха в пълен мрак — всичко зависеше от това дали са надушили опасност в района или не. Гуенивар често ги предвождаше, макар че рядко я виждаха — пантерата беше нетърпелива, винаги бързаше да изпълни задълженията си на пазител с изключителна съзнателност.

В продължение на цяла седмица двамата другари не спираха да си починат, освен ако не бяха изтощени от умора и глад. Искаха колкото може по-бързо да се отдалечат от Блингденстоун и преследвачите на Дризт, но въпреки всичките им усилия, трябваше да мине поне още седмица преди да навлязат в непознати земи. Белвар близо петдесет години бе предвождал миньорските експедиции на Блингденстоун и беше стигал по-далеч от всеки друг свиърфнебъл.