Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Шварцкопф — прекъсна го Мартин, — Норман Шварцкопф.
— Същият. Той смятал, че ще му трябват цели два месеца, преди да бъде в състояние да спре или отблъсне едно настъпление с пълни сили. Защо не напада сега?
— Защото това ще означава да нападне една друга арабска държава, с която не е в лоши отношения. Това ще му донесе позор. Ще отчужди всички араби. Такова нещо е в разрез с тяхната култура. Той иска да владее арабския свят и той да се възхищава от него, а не да го обругае.
— Нали нахлу в Кувейт — рече Паксман.
— Различно беше. Можеше да твърди, че поправя една империалистическа несправедливост, защото исторически Кувейт винаги е бил част от Ирак. Както Неру нахлу в португалския анклав Гоа.
— О, я стига бе! Саддам посегна на Кувейт, защото е банкрутирал.
— Да, това е истинската причина. Но привидната е, че си връща изконна арабска територия. Забележи, това става по цял свят. Индия взе Гоа, Китай взе Тибет, Индонезия взе Източен Тимур. Аржентина се опита да вземе Фолкландските острови. Всеки път се твърди, че се възстановява парче изконна територия. Това нещо много се харесва на народа, нали знаеш?
— Тогава защо други араби се обръщат против него?
— Защото знаят, че няма да му се размине — отвърна Мартин.
— И наистина няма да му се размине. Прави са.
— Само заради Америка, не заради арабския свят. За да спечели овациите на арабския свят, той трябва да унижи Америка, не свой арабски съсед. Бил ли си в Багдад?
— Отдавна не съм бил — отвърна Паксман.
— Целият е облепен с портрета на Саддам като боец от пустинята — на бял жребец и с вдигната сабя. Разбира се, пълни дивотии; този човек е най-обикновен хитрец на дребно. Но гледа на себе си като на герой.
Паксман се надигна.
— Всичко Това ми звучи много теоретично, Тери. Все пак благодаря ти за споделените мисли. Бедата е, че трябва да боравя с конкретни факти. Във всеки случай никой не може да си представи, че той, е в състояние да унижи Америка. Янките разполагат с невероятна мощ, с невероятна техника. Когато са готови, ще тръгнат и ще пометат армията и военновъздушните му сили.
Тери Мартин присви очи срещу слънцето.
— Жертвите, Саймън. Америка може да понесе много неща, но не може да понесе големи жертви. Саддам може. За него те нямат никакво значение.
— Но там все още няма достатъчно американци.
— Именно.
Ролс-ройсът, който возеше Ахмед Ал-Халифа, се приближи плавно до административната сграда с надпис на английски и арабски, който уведомяваше, че това е централата на Ал-Халифа Трейдинг Корпорейшън, и спря безшумно пред вратата.
Шофьорът — едър мъж, едновременно шофьор и телохранител, стана от мястото си и отиде да отвори вратата на господаря си.
Може би не беше разумно да излиза с ролса, но кувейтският милионер беше махнал с ръка на всички съвети да вземат волвото, за да не дразнят иракските войници на бариерите.
— Да вървят по дяволите! — бе единственият му коментар. Всъщност пътуването от пищния му дом сред просторна градина в луксозното предградие Андалус до административната сграда в Шамия мина без произшествия.
Десет дни сред нахлуването дисциплинираните и професионални войници от Иракската републиканска гвардия се бяха изтеглили от Кувейт Сити, а на тяхно място пристигна наборната паплач на Народната армия. Първите ги мразеше, но към вторите изпитваше истинско презрение.
За няколко дни гвардейците оплячкосаха родния му град съвсем систематично и преднамерено. Нахлуха в Националната банка и изнесоха оттам златния резерв на стойност пет милиарда долара. Но това не беше грабеж за лично облагодетелстване. Златните слитъци бяха поставени в сандъци, запечатани в камиони и откарани в Багдад.
Когато на пропусквателните пунктове по улиците стояха републиканските гвардейци, те се разпознаваха по черните барети, както и по строгото си професионално поведение. После обаче ги преместиха на юг, за да заемат позиции по южната граница със Саудитска Арабия.
На тяхно място дойде Народната армия — парцаливи, небръснати и недисциплинирани войници, далеч по-непредвидими и опасни. Доказателство за това бяха труповете на кувейтци, застреляни само защото са отказали да предадат часовника или колата си.
Към средата на август горещината стана непоносима. За да се скрият от нея, иракските войници изкъртиха плочниците и си построиха малки каменни колиби по улиците. Рано сутрин и вечерта, когато ставаше по-хладно, излизаха и се правеха на войници. Тогава тероризираха гражданите, грабеха храна и скъпи предмети под предлог, че проверяват колите за контрабанда.