Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Залата, в която бяха въведени гостите — осем на брой, — се намираше на два етажа под нивото на земята — Тери Мартин беше чувал за лабиринта от осигурени срещу сътресения и прослушвателни уредби помещения под безобидната на вид сграда срещу Кенотафа1, където можеха при пълна дискретност да се обсъждат и най-деликатните държавни въпроси.
Сър Пол Спрус, изискан и опитен бюрократ с ранг помощник-постоянен секретар на кабинета, зае председателското място. Той се представи, а сетне представи всеки един на останалите. Американското посолство, следователно Съединените щати, беше представено от помощник-аташето по отбраната и Хари Синклер, проницателен и опитен служител от Лангли, който от три години оглавяваше лондонското бюро на ЦРУ.
Синклер беше висок кокалест мъж, който обичаше да се облича в сака от туид, посещаваше често операта и се разбираше изключително добре с британските си колеги.
Човекът от ЦРУ кимна и намигна на Саймън Паксман, с когото се бе срещал веднъж на заседание на Смесения комитет по разузнаването, където ЦРУ имаше постоянно място.
Синклер щеше да има за задача да отбелязва всичко интересно, открито от британските учени, и да предава информацията във Вашингтон, където също заседаваше значително по-многобройната американска част от комитета „Медуза“. След това всички заключения щяха да се съпоставят и да се анализира потенциалът на Ирак за нанасяне на сериозни удари.
Имаше двама учени от Олдърмастън, Управлението за изследвания в областта на атомните оръжия в Баркшър — те биха се радвали, ако думата „атомни“ отпадне от названието, но Олдърмастън е създаден именно с тази цел. На основата на информация, извлечена от САЩ, Европа и другаде, плюс въздушни снимки на всевъзможни иракски обекти за ядрени изследвания трябваше да се опитат да изяснят докъде е стигнал Ирак в усилията си да реши проблема с технологията на производство на собствена атомна бомба.
Имаше още двама учени от Портън Даун. Единият от тях беше химик, другият — биолог, специалист по бактериология.
Левият печат често обвиняваше Портън Даун в разработване на химически и бактериологически оръжия за Великобритания. Всъщност от години изследванията им бяха насочени към откриването на противодействие, ако такова въобще съществуваше, на всички средства за химическа и бактериологична война, които биха могли да бъдат използвани срещу британски и съюзнически войски. За съжаление не е възможно да се разработва противодействие срещу каквото и да било, без преди това да се изучат свойствата на токсина. Следователно двамата учени от Портън Даун имаха под свой контрол и при условия на страхотна охрана някои доста неприятни вещества. Но в същия този ден, на 13 август, с тях разполагаше и господин Саддам Хюсейн. Разликата бе в това, че Великобритания нямаше намерение да ги използва срещу иракчаните, докато господин Хюсейн можеше да не се окаже така благоразположен.
Хората от Портън Даун трябваше да проверят списъците от химически вещества, закупени от Ирак за определен период от време, с надеждата да открият с какво разполага той, в какво количество и колко опасно е то, в случай че може да се използва. Освен това трябваше да анализират снимки от въздуха на редица фабрики и заводи в Ирак, за да проверят дали няма някакви издайнически признаци под формата на сгради с определена големина и форма — секции за обеззаразяване и дегазиране, пречиствателни съоръжения за вредни емисии — по които да се открият фабриките за отровни газове.
— А сега, господа — започна сър Пол, обръщайки се към четиримата учени, — основното бреме пада върху вас. Ние, останалите, ще ви помагаме и подкрепяме с каквото можем.
Разполагам тук с два тома информация, получена досега от наши хора в чужбина, персонал на посолства, търговски представителства и… господата от разузнаването. Все още е рано. Това са първите резултати от подбора на разрешителните за износ за Ирак, издадени през последното десетилетие, и няма нужда да ви казвам, че те са ни предадени от правителства, готови да ни съдействат.
Хвърлили сме мрежата колкото се може по-нашироко. Става дума за износа на химикали, строителни материали, лабораторна апаратура, специални машиностроителни изделия — почти всичко, с изключение на чадъри, прежда и гумени играчки.
1
Надгробен паметник на човек, който не е погребан под него. Става дума за такъв, издигнат в памет на загиналите в двете Световни войни британски войници в правителствения квартал Уайтхол. — Б.пр.