Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Завеждащият бюрото се намираше извън посолството, затова говореше най-общо, от страх линията да не се подслушва. Това наистина беше така, но само от израелците, които и без това знаеха.
„Той“ беше генерал Яков „Коби“ Дрор, началникът на Мосад; „офисът“ беше самото посолство, а „онези“ бяха двама от личния персонал на Дрор, и те пристигнаха в три и десет с кола, която не биеше на очи.
Барбър смяташе, че петдесет минути е наистина много, за да се стигне от района на посолството до главната квартира на Мосад, която се намираше в много висока административна сграда, наречена Хадар Дафна Билдинг на булевард „Цар Саул“.
Но не там щеше да се състои срещата. Колата се понесе на север, извън града, покрай военното летище Сде Дов, докато не излезе на крайбрежния път за Хайфа.
Непосредствено извън Херцлия е разположен голям курортен комплекс, наречен просто „Кънтри клуб“. На това място почиват някои израелци, но преди всичко идват възрастни евреи от чужбина, за да се наслаждават на многобройните здравни заведения и минерални бани, с които се слави комплексът. Тези щастливи люде рядко поглеждат нагоре към склона над курорта.
Но сторят ли го, ще видят една много луксозна сграда, кацнала на върха, от която се открива чудесна гледка към околната местност и морето. Ако попитат какво е това, ще им кажат, че е лятната резиденция на министър-председателя.
Министър-председателят наистина е един от малцината, на които е разрешено да идват тук, тъй като това е школата на Мосад, известна в службата като Мидраша.
Яков Дрор прие двамата американци в кабинета си на последния етаж — светло, проветриво помещение, с пусната докрай климатична инсталация. Нисък, набит мъж, той носеше униформената риза с къси ръкави и отворена яка, и пушеше „униформените“ шейсет цигари на ден.
Барбър се зарадва на климатика; димът съсипваше синусите му.
Шефът на израелския шпионаж стана от бюрото си и излезе напред.
— Чип, стари приятелю, как я караш?
Прегърна по-високия американец и здраво го стисна. Доставяше му удоволствие да гъгне като слаб актьор евреин, който изпълнява характерни роли, и да се прави на дружелюбен мечок. Всичко беше театър. При изпълнението на различни задачи в миналото като старши оперативен работник той се беше оказал много хитър и изключително опасен.
Чип Барбър отвърна на поздрава му. Усмивките бяха сковани, защото и двамата помнеха много неща. А и не чак толкова отдавна американски съд осъди Джонатан Полард от Военноморското разузнаване на много продължителен срок за шпионаж в полза на Израел, една операция, която съвсем положително бе проведена срещу Америка от добродушния Коби Дрор.
След десет минути вече разговаряха по същество. Ирак.
— Нека ти кажа, Чип. Смятам, че действате съвършено правилно — рече Дрор и доля чашата на посетителя си с кафе, което щеше да го държи буден в продължение на дни. Угаси третата си цигара в голям стъклен пепелник.
— Ако се наложи да се бием — рече Барбър, — ако той не напусне Кувейт и ние трябва да се намесим, ще започнем с въздушни удари.
— Разбира се.
— И ще се прицелим в оръжията му за масово унищожение. Това е и във ваш интерес, Коби. Имаме нужда от малко съдействие в това отношение.
— Чип, следим тези оръжия от години. По дяволите, неведнъж сме ви предупреждавали. За кого смяташ, че е този отровен газ, тези бомби с разни бактерии и чуми? За нас, разбира се. Предупреждавахме, предупреждавахме, но никой не ни обръщаше внимание. Преди девет години взривихме ядрените му генератори в Озирак, върнахме го десет години назад в усилията му да има бомба и тогава светът ни осъди. Америка също.
— Това беше само от благоприличие. И двамата го знаем.
— Добре, но сега, когато става дума за живота на американци, вече не е от благоприличие. Истински американци могат да загинат.
— Коби, не започвай пак с твоята параноя.
— Глупости! Виж, на нас ни изнася да вдигнете във въздуха всичките му заводи за отровен газ, лабораториите му за бактерии и изследователските му центрове за атомната бомба. Това съвсем ни изнася. На всичкото отгоре трябва да стоим настрана, защото сега Чичо Сам има арабски съюзници. Някой да се оплаква? Най-малкото Израел. Предали сме ви всичко, с което разполагаме относно неговите програми за тайни оръжия. Всичко, което имаме. Нищо не сме скрили.
— Нуждаем се от още, Коби. Добре, може би бяхме позабравили Ирак през последните няколко години. Заети бяхме със студената война. Но сега Ирак е на дневен ред, а на нас не ни достигат сведения. Имаме нужда от информация, не от уличен боклук, а от истински, висококачествен фактически материал. Затова направо те питам: имаш ли източник, който да работи за теб в йерархията на иракския режим? Въпроси колкото щеш, трябват ни отговори. Ще си платим, знаем правилата.