Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Хана, би ли искала да останеш с мен? — попита мило тя.
Коленичих в краката й, и отговорих от сърце.
— Да, бих искала — казах. Имах й доверие, мислех, че може би ще бъда в безопасност с нея. — Но не мога да обещая, че ще ме спохожда Зрението.
— Знам това — каза тя любезно. — Това е дар на Светия Дух, който се проявява, когато сам избере, не очаквам да бъдеш мой астролог. Искам да бъдеш моята малка придворна дама, моята малка приятелка. Ще бъдеш ли това?
— Да, ваше величество, това би ми харесало — казах, и почувствах докосването на ръката й върху главата си.
Тя замълча за миг, ръката й се отпусна нежно, когато коленичих пред нея.
— Много рядко намирам човек, на когото мога да се доверя — каза тя тихо. — Знам, че постъпи в моето домакинство, платена от враговете ми: но мисля, че твоята дарба идва от Бог, и вярвам, че Бог те изпрати при мен. И сега ме обичаш, нали, Хана?
— Да, ваше величество — казах простичко. — Не мисля, че някой може да ви служи и да не ви обикне.
Тя се усмихна малко тъжно:
— О, възможно е — каза, и аз разбрах, че мисли за жените, служили в кралската детска стая, на които бяха плащали да обичат принцеса Елизабет и да унижават по-голямото дете. Тя свали ръката си от главата ми и почувствах как се отдръпва, и когато вдигнах очи, я видях да отива към прозореца, за да се загледа към градината. — Можеш да дойдеш с мен сега, и да ми правиш компания — каза тя тихо. — Трябва да говоря със сестра си.
Последвах я, докато вървеше през личните си покои към галерията, която се простираше нататък с изглед към реката. Нивите до една бяха ожънати и голи. Но жътвата не беше добра. По времето за прибиране на реколтата беше валяло, и ако не успееха да изсушат пшеницата, зърното щеше да изгние, нямаше да има достатъчно, за да стигне за зимата, и в страната щеше да настъпи глад. А след глада идваха болестите. За да бъдеш добра кралица на Англия под тези дъждовни небеса, трябваше да господстваш дори над самото време: а дори лейди Мери, която стоеше на колене пред своя Бог по цели часове всеки ден, не би могла да постигне това.
Прошумоля копринена фуста. Озърнах се и видях, че лейди Елизабет беше влязла в галерията от другия край. Младата жена забеляза присъствието ми и ми отправи дяволитата си усмивка, сякаш по някакъв начин бяхме съюзници. Почувствах се като едното от двете момичета, повикани да се явят пред строг учител, и открих, че й се усмихвам в отговор. Елизабет умееше да прави това: можеше да си осигури нечие приятелство само с едно обръщане на главата. После насочи вниманието си към сестра си:
— Добре ли се чувства ваше величество?
Лейди Мери кимна, а после проговори хладно:
— Помолихте да ме видите.
Красивото бледо лице в миг стана сериозно и мрачно. Лейди Елизабет падна на колене, гъстата й като грива медночервена коса се люшна около раменете й, когато сведе глава напред.
— Сестро, боя се, че сте недоволна от мен.
Лейди Мери остана мълчалива за миг. Видях я как възпира едно бързо движение напред, за да повдигне своята полусестра. Вместо това запази разстоянието помежду им и хладния тон на гласа си:
— И следователно…? — попита тя.
— Не мога да разбера по какъв начин съм ви разгневила, освен ако причината не е, че храните съмнения относно моята религия — каза лейди Елизабет, все още със сведена глава в знак на покаяние.
— Не идвате на литургия — сурово отбеляза лейди Мери.
Главата с медночервените коси кимна.
— Знам. Това ли ви оскърбява?
— Разбира се! — отвърна лейди Мери. — Как мога да ви обичам като своя сестра, когато отхвърляте църквата?
— О! — ахна леко Елизабет. — Боях се, че е това. Но, сестро, вие не ме разбирате. Искам да идвам на литургия. Но се страхувах. Не исках да показвам невежеството си. Толкова е глупаво… но, виждате ли… не знам как да го правя. — Елизабет вдигна просълзено лице към сестра си. — Никой не ме е учил какво трябва да правя. Не съм възпитана в пътя на Вярата, както вие. Никой никога не ме е учил. Помните, аз бях отгледана в Хатфийлд, а след това живях с Катрин Пар, а тя беше изключително убедена протестантка. Как бих могла да усвоя нещата, които вие сте научили още в скута на майка си? Моля ви, сестро, моля ви, не ме винете за невежество, което нямаше как да избегна. Когато бях малко момиче и живеехме заедно, вие не ме научихте на своята вяра.
— На мен самата ми бе забранено да я упражнявам! — възкликна лейди Мери.
— Следователно знаете какво беше за мен — каза убедително Елизабет. — Не ме винете за грешките на възпитанието ми, сестро.
— Сега можете да избирате — каза лейди Мери твърдо. — Сега живеете в свободен кралски двор. Можете да избирате.