Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Макар че, по някаква неизвестна причина, му се искаше да е въоръжен.
- Не мога да си държа очите отворени - промълви тя.
- Не се и опитвай.
Бъч я погали по косата и макар да знаеше, че след десетина минути топките щяха да го болят както никога преди, почувства, че всичко в неговия свят е наред.
„Бъч 0'Нийл", помисли си той, „най-сетне откри своята жена."
ТОЛКОВА ПРИЛИЧА НА ДЯДО СИ. Джойс 0'Нийл Рафърти се наведе над детското креватче и оправи одеялцето на тримесечния си син. Водеха този разговор от деня, в който детето се бе родило, и на нея започваше да й писва. Беше очевидно, че синът й се е метнал на баща си.
-Не, прилича на теб.
Джойс усети как ръцете на мъжа й се обвиват около кръста й и внезапно я обзе желание да се отдръпне. Той явно нямаше нищо против килограмите, които беше качила по време на бременността, но тя доста се тревожеше заради тях.
С надеждата да насочи мислите му в друга посока, тя каза:
- Изборът за другата неделя е твой. Можеш да се грижиш за Шон сам или да докараш мама. Кое предпочиташ?
Той я пусна.
- Защо баща ти не я вземе?
- Нали познаваш татко. Не се оправя много добре с нея, особено когато са затворени натясно в колата. Тя ще започне да става неспокойна, той ще се изнерви и когато пристигнат, ще намерят начин да провалят кръщенето.
Майк въздъхна.
- Смятам, че е по-добре ти да отидеш да вземеш майка си. Ние с Шон ще се оправим. Може би някоя от сестрите ти би могла да дойде с нас.
- Да. Може би Колийн.
Известно време двамата мълчаливо гледаха как Шон диша.
- Ще го поканиш ли?
На Джойс й се прииска да изругае. В семейство 0'Нийл говореха така само за един човек. Брайън. Бъч. „Той." Еди и Одел 0'Нийл бяха създали шест деца. Две от тях бяха загубили. Джейни беше убита, а след гимназията Бъч просто си беше тръгнал от живота им. Второто беше благословия, първото -проклятие.
- Той няма да дойде.
- Въпреки това трябва да го поканим.
- Ако се появи, мама съвсем ще се обърка.
В резултат на бързо напредващата деменция, от която страдаше, Одел 0'Нийл понякога мислеше, че Бъч е мъртъв и затова не идва да ги вижда. Другият начин, по който се справяше с отсъствието му, беше, като си измисляше абсурдни истории за него. Като например, че се бил кандидатирал за кмет на Ню Йорк. Или пък следвал медицина. Или че не бил син на баща си и затова Еди не можел да го понася. И трите неща бяха пълни глупости. Първите две - по очевидни причини, а третата, понеже Еди никога не беше харесвал особено никое от децата си, не само Бъч.
- Въпреки това трябва да го поканиш, Джойс. Това е неговото семейство.
- Вече не е.
За последен път беше говорила с брат си... Господи, май беше на сватбата й, преди пет години! Оттогава никой от тях не беше чувал почти нищо за него. В семейството се говореше, че баща им бил получил съобщение от Бъч през... август? Да, към края на лятото. Оставил му телефонен номер, на който можели да го открият, и това бе всичко.
Въздухът излезе от нослето на Шон с тихо свистене.
- Джойс?
- О, хайде де, дори и да го поканя, той няма да се появи.
- Е, в такъв случай ще си спечелиш признание, задето си го поканила, без да ти се налага да се занимаваш с него. А може би той ще те изненада.
- Майк, нямам намерение да му се обаждам. Сякаш си нямаме достатъчно грижи и без него!
Сякаш не й стигаше това, че майка й беше луда и страдаше от Алцхаймер.
Джойс демонстративно си погледна часовника.
- Хей, „От местопрестъплението" трябва да е започнал.
И тя решително изведе мъжа си от детската стая, отклонявайки мислите му от нещата, които изобщо не бяха негова работа.
Когато се събуди, Мариса не беше сигурна колко е часът, но знаеше, че е спала дълго. Когато отвори очи, видя, че Бъч спи дълбоко, плътно притиснат до гърба й; мускулестото му бедро бе между краката й, пръстите му лежаха на гръдта й, главата му почиваше върху шията й.
Тя предпазливо се отдръпна и се обърна с лице към него. Погледът й се спусна по тялото му. Чаршафът, който той бе придърпал по-рано, се бе смъкнал надолу и в основата на бедрата му, скрито под тънката болнична нощница, тя видя нещо плътно. Мили Боже... ерекция. Той беше възбуден.
- Какво гледаш, любима? - дрезгаво попита Бъч. Мариса подскочи и вдигна поглед нагоре.
- Не знаех, че си буден.
- Изобщо не съм заспивал. Съзерцавах те часове наред. Той придърпа чаршафа нагоре и й се усмихна.
- Е, как се чувстваш?