Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Добре.
- Искаш ли да кажа да ни донесат зак...
- Бъч - прекъсна го тя, макар да не знаеше как точно да изрази онова, което си мислеше. - Мъжете също правят онова, което ти направи с мен, нали? Имам предвид снощи, когато ме докосваше.
Той почервеня и подръпна чаршафа.
- Да, правим го. Но ти няма защо да се тревожиш за това.
- Защо?
- Просто не е нужно.
- Ще ми позволиш ли да те погледам - попита тя и кимна към бедрата му. - Там долу?
Бъч се закашля.
- Наистина ли го искаш?
- Да. Господи, да... Искам да те докосна там. Бъч изруга тихо и прошепна:
- Онова, което ще се случи, може да те стресне.
- Стреснах се и когато ръката ти беше между бедрата ми. Нещо подобно ли ще изпитам? Също толкова прекрасно?
- Да...
Бедрата на Бъч потръпнаха конвулсивно.
- Господи... Мариса...
- Искам да те видя гол.
Тя се надигна на колене и посегна към нощницата му.
- И искам аз да те съблека. Бъч улови ръцете й в своите.
- Аз... ъ-ъ-ъ... Мариса, имаш ли представа какво се случва, когато един мъж свърши? Защото точно това ще стане, ако започнеш да ме докосваш. И няма да отнеме много дълго.
- Искам да го разбера. С теб.
Той затвори очи. И си пое дълбоко дъх.
- Мили Боже.
После се понадигна и се наведе напред, така че Мариса да плъзне двете половини на нощницата надолу по ръцете му. След това се отпусна върху леглото и тялото му се разкри пред очите й - силният врат и широките рамене... очертаните мускули на гърдите, покрити от тъмен мъх... плоският корем... и...
Мариса отметна чаршафа. Господи, пенисът му беше...
- Станал е толкова... огромен.
Бъч се изсмя дрезгаво.
- Всеки мъж би искал да чуе точно това.
- Видях го, когато беше... не знаех, че става...
Тя просто не беше в състояние да откъсне очи от ерекцията, която почиваше върху корема му. Беше с цвета на устните му и бе поразително красива; главичката беше разделена от изящна резка, стволът беше със съвършено цилиндрична форма и много дебел в основата. А двете тежести отдолу бяха огромни, безсрамни, мъжествени.
Може би мъжете от неговата раса бяха по-големи от вампирите?
- Как ти харесва да те докосват?
- Ако си ти - всякак.
- Не, покажи ми.
Той затвори очи за миг и гръдният му кош се разшири. После повдигна клепачи и с полуотворена уста плъзна ръка надолу по тялото си. Отмествайки единия си крак настрани, той го взе в ръка, която бе достатъчно голяма, за да обгърне тъмнорозовата плът. С бавно, плавно движение, той погали възбудата си, от основата чак до върха.
- Или нещо такова - хрипливо каза той, задържайки го изправен. - Мили Боже, виж само... готов съм да свърша още сега.
- Не - Мариса бутна ръката му настрани и ерекцията му тупна тежко върху корема му. - Искам аз да те накарам да го направиш.
Когато тя го пое в дланите си, Бъч простена и по тялото му пробяга мощен спазъм.
Беше топъл. И твърд. И в същото време - мек. Беше толкова дебел, че ръката й не можеше да го обхване.
Малко колебливо в началото, тя последва примера му и прокара длан по протежение на члена му, учудвайки се на начина, по който копринената му кожа се плъзгаше по коравата сърцевина.
Когато го видя да стисва зъби, спря:
- Така добре ли е? -Да... Господи...
Брадичката му беше вдигната нагоре, вените по врата му -изпъкнали. -Още...
Мариса го улови с две ръце и започна да ги движи заедно. Устата му се отвори широко, очите му се извиха нагоре, капчици пот оросиха цялото му тяло.
- Харесва ли ти така, Бъч?
- Толкова съм близо...
Той рязко затвори уста и задиша през стиснати зъби. После изведнъж сграбчи ръцете й и ги спря.
- Почакай! Недей още...
Ерекцията му пулсираше, туптеше под пръстите им. На върха се появи кристална капчица. Бъч с мъка си пое дъх.
- Удължи го, Мариса. Накарай ме да се потрудя за това. Колкото по-дълго горя така, толкова по-невероятен ще е краят.
Като се водеше по неговите стонове и спазмите на тялото му, Мариса се научи да разпознава върховете и спадовете на еротичния му отклик, разбра кога беше близо и точно как да го задържи на ръба на екстаза.
Господи, в секса се криеше толкова много власт и в този момент тя я държеше. Бъч беше беззащитен, уязвим... точно както тя предишната нощ. И на нея това й харесваше.
- Моля те... скъпа...
Харесваше й накъсаното му, дрезгаво дишане. Харесваха й опънатите жили на врата му. Харесваше й контролът, който имаше над него, докато го държеше в ръцете си.
Което я накара да се замисли. Тя го пусна и се зае с торбичката - подпъхна ръце под нея и я улови в шепата си. Бъч изруга задавено, пръстите му се вкопчиха в чаршафа под него и се свиха в пестници, толкова яростно, че кокалчетата му побеляха.