Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
покриваше като черна вълна цунами, гъделичкаше го и го измъчваше, но не даваше
облекчение на недокоснатия му корав член.
Сал го остави в леглото, обсипано с кичурите й и дългия издайнически червен косъм.
Франки може да си се кефи на косите, помисли си тя, докато вървеше към къщи с
високо вдигната глава, а пролетният ветрец галеше голия й врат. Краката й бяха боси, не
носеше бельо, а косата й вече я нямаше. Той можеше да задържи всичко. За първи път от
месеци Сал се почувства свободна.
СУШЕНЕ
САМ ДЖЕЙН
— Шибан боклук! — извика Кей и скочи от пералнята.
Уредът беше почти мъртъв, а частите му — придържани от промишлена лепенка.
Несъмнено тя се нуждаеше от нова пералня, по проклетото нещо й създаваше проблеми в
най-важните моменти и понякога Кей си мислеше, че просто се възползваше от силата си
върху нея. Тя изръмжа вбесено и срита пералнята с всичка сила. В същия миг уредът
заработи отново, като вибрираше лудо, по-шумно от излитащ самолет. Кей светкавично
седна отгоре. След десет секунди тя свърши диво, стенейки от удоволствие. Усилието
очевидно бе изчерпало и последните остатъци от енергия на уреда, защото, едновременно с
оргазма на Кей, пералнята експлодира.
— Мамка му!
Кей, която бе хвърлена на пода, се вторачи в локвата от сапунена вода, обсипана с
изгорени жици и вонящи дрехи. Въздъхна ядосано, когато си помисли за предстоящите
разходи. Колко ли струваха пералните напоследък? Сигурно идваха с всички възможни
допълнения — вграден факс, телефон и интернет връзка. Май щеше да е по-добре да си купи
просто един мощен вибратор. Винаги можеше да изпере дрехите си в мивката. Но пък
пералнята беше важно нещо. Без нея не би достигала такова върховно удоволствие. Трябваше
да я подмени.
— Майната й — промърмори, като се надигна и излезе от кухнята, за да обмисли
положението.
Кей живееше прост живот. Апартаментът й бе семпъл и почти отчайващо спартански.
Имаше три помещения: кухня, спалня/хол и баня. Холът, където се намираше в момента,
съдържаше само вехт матрак, одеяла, проснати на голия дървен под, и малък телевизор в
ъгъла. Кей не се интересуваше от изкуство или украшения. Смяташе ги за безсмислен
излишък. Наслаждаваше се на собствената си компания, макар че пералнята й се бе
превърнала в необичаен приятел. Тази мисъл предизвика кратък прилив на тъга, но
жалейният й период приключи бързо. Беше време за нещо ново. Но как? Трябваше да намери
поне двеста лири за приличен модел пералня с достатъчно висока скорост на цикъла за
сушене. Но пък не разполагаше с такива пари. Всъщност въобще не разполагаше с пари.
Потисната, тя грабна чантата си от пода и излезе, за да огледа витрините на магазините.
Бъркотията в кухнята си остана непипната. Щеше да се заеме с нея по-късно. Перспективата
да разглежда скъпи перални през стъклата на витрините бе достатъчно тегава. Чистенето
щеше да й дойде в повече.
Площад „Олд Едуард“ бе противно място. Тълпи хора се бутаха във всички посоки и
вонеше на риба и месо от пазара. Вегетарианката Кей едва се сдържаше да не повърне от
миризмата. Това, което й пречеше да яде месо, не бе любовта към животните, а мисълта за
гнусните мазни пържоли и филета в стомаха й. Но дори без месарските щандове и стотиците
хора, площадът все пак си бе гаден. Кей предпочиташе да избегне пазаруването винаги,
когато бе възможно. В живота й бе имало само няколко случая, когато бе обзета от
настойчивото желание да купува нещо. Седеше си в апартамента и си купуваше храна от
магазинчето на ъгъла. А там не продаваха перални. Кофти работа. Ако продаваха, сигурно
щяха да са адски евтини.
— Момичето ми! — извика едър мъж и плесна изненаданата Кей по тила.
— Какво искаш, мамка ти? — изръмжа тя и стисна юмруци, сякаш се готвеше за битка.
— Ами не знам. Един минет ще ми дойде добре. Но ще платя допълнително за пълната
програма.
Кей се озъби. Джед беше въплъщение на гадостта. Беше откачен на тема секс и за
съжаление, също така откачен по нея. Никога не успяваше да разбере това. Да, беше слаба и
сравнително привлекателна с тъмна къса коса и бледа кожа, но излъчваше гняв и омраза. Не
се смяташе за приятна личност, нито за нечия добра приятелка и никога не бе имала
желание да бъде такава. Защо Джед, едър глупак, в най-добрия случай, имаше такъв мерак да
я чука, бе загадка за нея. Вероятно някои мъже просто се кефеха на риска да бъдат