Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
Всичко това ми идваше прекалено много. Аз самият съм почитател на филми с кунгфу, а и
не обичам да позирам. Да не говорим и за факта, че шефът ми наистина започна да се чуди
защо толкова дълго поправях една кола в Сиукс Фолс.
— Беше много забавно…
— Филис.
— Филис — обърнах се към сексапилната блондинка, която шофираше към мизерен
хотел в центъра на града. — Но трябва да се върна на работа. Не мога да си позволя да
загубя…
— Никой не може да се измъкне! — презрително отвърна тя, като стисна волана здраво.
— Започнахме това заедно и ще го свършим заедно.
Спряхме пред хотела и наехме стая 1313 от смотан администратор с усмивка с
размерите на Айова. Филис отключи вратата към мърлявата стая и извади бутилка уиски от
хартиена кесия. Напълни две мръсни водни чаши и погълна и двете.
— Луда съм по теб, Уолтър — въздъхна тя, като се вдигна на пръсти и ме целуна
свирепо, захапвайки долната ми устна до кръв.
Аз бях злочестият загубеняк, заловен в еротичните нокти на коварната фатална жена.
Играех игра, чиито правила не знаех. Не познавах и играчите. Филис ме накара да коленича
на изтрития мокет и ми заповяда да оближа черните й високи токчета.
Вдигнах очи към дългите крака, обути в черни чорапи, и към черната пола, под която
нямаше бельо. Тя ми махна нетърпеливо и аз сведох глава и облизах връхчето на обувката й.
Златна гривна проблясваше на левия й глезен. Сключих треперещите си пръсти около
него, вдигнах крака й и прокарах език по излъсканата кожа. После облизах и другото токче.
Филис свали розовия си пуловер, вдигна ръце към гърдите си и стисна втвърдените
зърна. Поднесе острото си токче към лицето ми и аз послушно го засмуках в отчаяното си
желание да й доставя удоволствие.
След като боготворих краката й достатъчно дълго, тя разкопча полата си и я плъзна
надолу по голите си крака. Махна ми и аз изпълзях между дългите й крака, където без
колебание набутах език в русата й козина.
— Да! — изстена тя и зарови пръсти в косата ми. — Лижи ме, Уолтър!
Сграбчих стегнатите й бедра и енергично я заблизах. Тази вечер тя бе още по-влажна.
Ароматните й сокове и уханието на мускус замаяха главата ми.
— Достатъчно! — спря ме тя и ми нареди да стана и да се съблека.
Избърсах устата си с ръка, надигнах се и свалих дрехите си, като огледах мизерната
стаичка за издайническия дим. Филис ми посочи напуканото огледало на стената и реших,
че е двупосочно, като онези в полицията. После тя ме събори на леглото и се метна върху
мен.
Хвана члена ми, насочи го към влажните си устни и седна върху него.
— Мммм, страхотно е, Уолтър — измърка и заби алените си нокти в космите по
гърдите ми.
Стиснах гърдите й и се опитах да отговоря на енергичните й движения с тласък нагоре.
Но нямах нито сила, нито енергия. Филис обаче яздеше диво пениса ми и ме чукаше
свирепо.
Вехтото легло скърцаше в агония. Блондинката забърза ритъма. Таблата се удряше в
олющените тапети. Лежах в локва от пот, тялото ми бе отпуснато, но членът ми тръпнеше от
сексуално електричество.
— Да, Уолтър! Да! — изпищя Филис.
Тя заби нокти в гърдите ми и ме заязди като луда. Накрая изпотеното й тяло се загърчи
в див оргазъм заедно с моето. Щастливите й крясъци заглушиха задъханото ми скимтене,
когато се изпразних в дълъг оргазъм, но лишен от всякакви чувства.
Внезапно вратата се отвори и видях мъж. Огромен тип с размерите на мечка.
— Знаех си, че ми изневеряваш! — изкрещя той на Филис. — А ти ще умреш, задник! —
обърна се той към мен.
Филис отново заби нокти в плътта ми и ме прикова към леглото. Раздвижи се бавно
върху члена ми и погледна презрително здравеняка до вратата.
— Най-после се усети, а, Ник?
Великанът се вторачи в нея, а огромните му, космати ръце се свиха в юмруци.
— Уолтър, запознай се със съпруга ми, Ник — каза Филис/Бриджит/Деби/Кора/Криси.
После ме целуна смъртоносно.
Събудих се с вик и отблъснах черния ангел от себе си с нечовешки усилия. Скочих на
крака. Не знаех какво точно ставаше, по дяволите, но бях сигурен в едно: бях определен за
реалната роля на изкупителната жертва. Щях да бъда обвинен, изоставен и съсипан. Не се
съмнявах в това.
Внезапно мъжът затрепери, а месестото му лице полилавя.
— Не забравяй сърцето си, скъпи — ухили се жена му зловещо. — Тръшни се от
инфаркт или пък пречукай любовника ми — няма значение. И в двата случая Синджин и аз
ще получим ресторанта и ще бъдем заедно.