Робинята

Огледах отчаяно русото парче лед. Но беше прекалено късно за сълзи. Хвърлих се към

здравеняка и го накарах да залитне към стената в коридора, стиснал гърдите си.

Полетях надолу по стълбите навън в тъмния град, между полунощ и разсъмване. Нощен

беглец, профучаващ по кошмарна тъмна уличка без име. С последни сили успях да се метна

на минаващия покрай мен камион и изчезнах от града.

Смотан загубеняк беглец в опасна територия и съвсем сам. Тип, отбил се в крайпътна

кръчма, обречен в мига, когато отвори вратата. Можеше ли изобщо да предположа?

ИЗБУХЛИВОСТ

НИКИ МАДЖЕНИС

Франки се появи неочаквано.

В бара, където се срещнаха за първи път, той махна на Сал и я покани в сепарето си.

Имаше великолепна усмивка и издишаше дим, докато говореше, така че тъмното ъгълче на

кръчмата се изпълни със синя мъгла.

— Много си красива, знаеш ли?

Сал се усмихна и седна. Отпи от джина си и задържа бучката лед в уста, докато от нея

остана само малко студено парченце.

— Но ще съм още по-красива гола, нали?

— Вероятно. Всъщност си мислех, че искам да те видя с пусната коса.

Сал автоматично вдигна ръка към косата си. Тази вечер я бе изправила, намазала с гел и

вдигнала на кок. Няколко непокорни кичура се спускаха покрай лицето й.

— Защо не я пуснеш, сладурче?

Сал сдъвка парченцето лед. Прикова очи в неговите и разкопча шнолата. Косата й се

спусна като дълга черна завеса до кръста.

— Много по-добре — кимна той. — А сега да поговорим за голотата.