Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Леле! Господин Добс, така ме стреснахте, че щях да получа удар.
Плешивият седемдесетгодишен мъж живее в апартамента до Ким. Лерой Добс изглежда не по-малко стреснат от Джени. Той си живее кротко и е доволен от живота, доколкото може да бъде доволен един старец като него. Една неделна сутрин двете дори му бяха изкрънкали кафе и сметана, след като се събудиха с такъв махмурлук, че не можаха да допълзят до кварталния магазин да си купят.
Той притиска ръка до хилавите си гърди.
– Аз съм този, който трябва да ругае. Как може да изскачате така?!
– Извинявайте, господин Добс! Да сте виждали Ким? Днес не дойде на работа. Да сте я чули да тропа?
Той я поглежда ядосано:
– Аз си гледам моята работа. Не шпионирам съседите. Не съм я виждал.
– Не съм казала, че шпионирате. – Харисън кимва към горния етаж. – Просто стените са тънки. Ким ми е казвала, че думкате, ако гледа телевизия в спалнята.
– Да, защото пуска телевизора адски силно! Може да съм стар, но не съм глух.
– Чували ли сте я тия дни?
– Снощи не. Цяла нощ не е пускала телевизора.
Харисън си спомня как снощи изпрати приятелката си от къщи. Ким беше доста замаяна. И двете бяха. Лудата кучка прекали с кокаина.
– Сега може ли да мина? – измърморва Добс, като я поглежда сърдито от две стъпала по-долу, стискайки парапета с крехките си пръсти.
Тя минава покрай него и продължава. Когато излиза навън, пали цигара и тръгва пеша към дома си. Нещо не е наред. Има предчувствие.
Когато стига до вратата на къщата, Джени Харисън е сигурна, че вече знае какво.
58
ЛОС АНДЖЕЛИС
Тази вечер единствената утеха на Мици е алкохолът. Тя пие, за да забрави. Пие, за да изгуби съзнание, ако е необходимо. Беше насочила пистолет към съпруга си. Почти го застреля.
Двете с Ейми оставят колите си пред ресторанта и вземат такси до апартамента на патоложката, където първата им работа е да отворят бутилка изстудено бяло вино. След като превърта до забрава песните на айпода, Ейми взема одеяла и възглавници и оправя леглото и дивана. Един ден ще си купи апартамент с две спални, но няма да е скоро – нека първо да си намери постоянен мъж, а не някой за една нощ.
– Е, къде е онзи калпазанин, Ник? – пита тя, като поглежда приятелката си от удобното гнездо от възглавници, които си е спретнала в едно от двете кресла.
Мици я поглежда замаяно от другото:
– В Италия. Торино. – Винената чаша се разклаща опасно в ръката ѝ. Тя решава, че е по-разумно да я хване за широката част вместо за столчето. – Горкият, летял е почти цял ден.
– Ооо...
– Ооо? Това ли е единственото, което ти идва на ум, когато се сетиш за него?
Ейми се усмихва, но не казва нищо.
– Или си помисли: „Ех, защо не съм сега и аз в Италия с Ник? Романтика. Поезия. Цигулки. Такива работи“ – Мици вдига чашата си. – И много хубаво вино.
– Мина ми през ума.
– Не се и съмнявам, сестро. И е съвсем разбираемо.
– Малко е напрегнат, Миц. Знам, че е преживял много, но изглежда, още не може да се отърси от болката.
– Възможно е. Дай му малко време.
Ейми си спомня онзи следобед, когато двамата с Ник се срещнаха на кея.
– Мисля, че ще му трябва много – отбелязва тя.
– Може би. – Мици отпива глътка студено каберне совиньон. – Но си струва да почакаш. Той е добър човек.
Опитва се да прогони мислите за съпруга си. Мамка му. Алфи също беше добър човек навремето. Проклет да е, че толкова лесно стана лош.
– Какво прави Ник в Италия?
– Дълга история. Във връзка с Тамара Джейкъбс – онази писателка. – Мици сяда по-изправена в креслото. – Хей, канех се да те питам за плащаницата.
Патоложката се намръщва при тази внезапна смяна на темата:
– Каква плащаница? Торинската плащаница ли имаш предвид?
– Да, освен ако не знаеш за друга. Е, какво мислиш? Истинска ли е?
Ейми изведнъж усеща, че е смъртно уморена.
– Какво ще кажеш да оставим загадките за утре? Скапана съм, трябва да си лягам.
– Добре. Няма проблем. Днес беше такъв ден.
Ейми става от креслото и изгася няколко лампи.
– Искаш ли да ти донеса вода, преди да си легна?
Мици вдига чашата си с една ръка и отворената бутилка с другата.
– Добре, разбрах. Недей да прекаляваш все пак. – Патоложката се приближава, навежда се и прегръща приятелката си. – Надявам се, че ще успееш да поспиш.
– Аз също.
Ейми се прибира в спалнята. Ако Мици беше трезвена, щеше да попита – да попита дали е имало нещо между нея и Ник. Има такива слухове, но разбира се, когато един мъж и една жена работят заедно, за тях винаги плъзват клюки. И все пак Ейми си задава този въпрос.