Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
След два коктейла маргарита за отскок и салата от риба тон с краставици Мици оставя вилицата и излива болката си:
– С Алфи имахме скандал. Голям. Физически.
Обръща се така, че Ейми да види замаскираната с грим синина. Лекарката застива.
– Изхвърлих го. След като се върна, телефонирах в полицията и казах да го арестуват. – Мици допива остатъка от коктейла си. – Май ще имам нужда от още няколко такива.
– Колко време продължава това? – смаяно пита Ейми.
– Боже мой. Откъде да знам? – Мици кимва на сервитьорката. – Още две маргарити с праскова – големи. – Замълчава за момент. – С периодични прекъсвания ме бие от десетина години.
Срамът я залива на огромни вълни.
– О, Миц, много съжалявам. – Ейми се пресяга и докосва нежно ръката ѝ. – Постъпила си правилно.
– Знам. Трябваше да го направя още преди години.
– Не е толкова лесно – заради момичетата и така нататък.
– Не е. Човек слуша за домашното насилие и си казва, че на него никога няма да му се случи. Мислиш си, че никой мъж не би посмял да те пипне. Обаче, когато се случи, нещата се променят. Чувстваш се толкова объркана, че започваш да се самообвиняваш. Залъгваш се, че не е било нарочно, че е било грешка. Животът е пълен с грешки, нали?
– На мен ли го казваш?
Сервитьорката донася новите напитки и Мици веднага надига чашата.
– Тази вечер може и да се напия.
– Давай смело.
Двете се чукват и лейтенант Фалъм се усмихва за първи път този ден.
56
ТОРИНО
Запустялата църква се намира точно на мястото, което са указали на монаха. В дъното на ветровитата уличка, зад потрошена ограда, сгушена сред тясно буренясало гробище. Надгробните паметници са зеленясали и отдавна забравени. Стърчат разкривени в меката почва като развалени старчески зъби.
Монахът обикаля мястото. Някога медните на цвят каменни стени на църквицата сега са почернели от времето и мръсотията. Изписаните на ръка витражи, изобразяващи страстите Христови, в голямата си част са изпочупени. Вратите са покрити с грозни ръждясали метални капаци, прозорците – с талашит. Всичко е надраскано с цветен спрей – символи и имена, които той не разбира, пък и не го интересуват. Монахът бавно сваля капаците от древната входна врата, през която са влизали и излизали поколения вярващи.
Вътре е тъмно. През закованите прозорци и дупките в продънения покрив не прониква почти никаква светлина. Повечето хора не биха виждали и на метър-два пред краката си. Монахът, който е прекарал по-голямата част от живота си в пълна тъмнина, вижда всичко – до най-далечното кътче. Мирише силно на мокри гниещи греди и на изпражнения от гризачите, които са превърнали това място в свое леговище. Въпреки това Ефрем усеща и други миризми – миризми, които никой друг не би доловил. Той надушва восък от свещи, тамяна от светата литургия, свежия сапун върху кожата на онези, които са се измили, за да коленичат пред своя Бог.
Минава между изпочупените пейки и през празното място, където се е издигал олтарът. Обръща се наляво и вижда онова, за което е дошъл. С малко поправка ще стане идеално.
Съвършено.
57
БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС
– Ким? Ким, там ли си? – извиква Джени Харисън, като поглежда през процепа за писма във вратата на Ким Бас.
Приятелката ѝ е такава глупачка понякога. Ако прекали с хапчетата и попадне на що-годе сносен мъж, Джен може да не я види с дни. На Коледа например се залюби с някакъв таксиджия и изчезна до Нова година.
Но е странно, че не се появи на работа. Ким е на червено и се нуждае от всеки цент, който може да изкара.
– Ким, ако си там, спри с шегичките. Аз съм, Джен. Трябва да поговорим.
Харисън пуска капачето на процепа и удря с длан по вратата. Дявол да го вземе. Похаби половината от окаяния си живот да търси тази кучка. Тръгва си, като набира номера на приятелката си. След дълго звънене се включва гласовата почва.
– Слушай, Кими, ако продължаваш да не ми вдигаш, скоро най-добрата ти приятелка ще ти бъде бивша приятелка. Четвъртък е и имаме уговорка с онези доставчици. Обади ми се, иначе лошо ти се пише.
Тръгва по стълбите, завива и за малко не се блъсва с един старчок, който едва крета нагоре, като стиска парапета.