Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
— Еби си майката! — изкрещя и натисна собствения си клаксон. — Ебете си майките, всичките!
Камионът профуча край него. В същия момент отдясно нещо сякаш падна от платното на банкета. Всичко стана за секунда и както беше замаян от водката и умората, първата му несвързана мисъл беше, че някакво голямо животно е скочило горе от гробището. Намали, погледна в огледалото за обратно виждане и измина още петдесет метра, преди да осъзнае, че това, което вижда, всъщност е скочил на банкета човек, който клечеше и се държеше за коляното, което явно беше наранил. Мозъкът на Бен Рои отново положи всички усилия да свърже информацията и още петдесет метра се извъртяха, преди да му хрумне, че мъжът трябва да е един от наркодилърите, успял по някакъв начин да се изплъзне от полицейската блокада. Той спря на банкета и грабна радиостанцията си.
— Тук има още един! — изкрещя в микрофона. — Чувате ли? Тук има още един! Улица „Офел“, на края на пътя за Кедрон. Пратете подкрепления. Повтарям. Пратете подкрепления.
Чу се пращене и нечий глас отговори, че го е чул. Той пъхна радиостанцията в джоба си, грабна пистолета и излезе от колата. Палестинецът беше разбрал, че е разкрит, и вече беше скочил от пътя на широките стъпала надолу към долината Кедрон. Бен Рои го подгони и прекоси шосето, като избегна на косъм някаква натоварена с патладжани камионетка в едната посока и две таксита от другата. Допреди година адреналинът вече щеше да го е влудил. Сега беше натежал и отпуснат и само си мислеше защо, по дяволите, върши всичко това.
— Хайде! — пришпори се на глас. Дробовете му вече горяха. — Хайде, дебела путко!
Стигна до началото на пътеката и видя палестинеца по-надолу. Вдигна пистолета, но беглецът беше прекалено далеч, за да го уцели, и затова се затича. Една стара рана в ребрата го заболя жестоко, задъхваше се, гърдите му свиреха. Коляното на палестинеца очевидно го болеше и ако беше в малко по-добра форма, Бен Рои отдавна щеше да го е настигнал. Но разстоянието помежду им се скъсяваше бавно и когато стигнаха долината, все още му оставаха поне четирийсет метра. Пътеката се изравни и пое покрай редицата древни каменни гробници, издълбани в ниските склонове на Маслинения хълм.
Отпред изникна бариера от премигващи сини светлини, която отряза пътя за бягство в тази посока и принуди мъжа да прескочи ниската стена покрай пътеката, да се върне към дъното на долината и да се озове ниско вдясно от Бен Рои. Той също прескочи стената и се затича по стръмния тревист склон. Мъжът сви наляво и пое нагоре по скалистия наклон покрай пирамидообразната Гробница на Захарин. Бен Рои го последва, краката му се хлъзгаха по нестабилната песъчлива почва, ръцете му се вкопчваха трескаво в камъни, храстчета и туфи остра трева, кашляше и се задъхваше. Беше изчерпал почти напълно силите си и на половината наклон те изведнъж свършиха, като кола, която внезапно е изразходила бензина си. Остана на място и безпомощно впери поглед в палестинеца, който продължи нагоре и изчезна от погледа му.
— Мамка му — изстена. — Мамка му, мамка му, мамка му.
Задиша тежко, трескаво поемайки въздух в пламналите си дробове, и след това бавно пое отново напред. Изкачи хълма на четири крака и се свлече до дънера на една разкривена акация. Избухна хоров смях.
— О, мили ми Бен Рои, и баба ми тича по-бързо от теб!
Фелдман, жилавият детектив, с когото беше говорил по-рано, стоеше над главата му заедно с четирима униформени полицаи. Двама от тях държаха палестинеца. Фелдман протегна ръка, но Бен Рои я отблъсна.
— Леех зайен ет има шелча. Еби си майката, Фелдман.
Изправи се на крака и пристъпи към палестинеца. Мъжът беше по-млад, отколкото му се беше сторило. Лявото му око беше започнало да подпухва и посинява, устната му беше сцепена. Фелдман кимна на полицаите, които го държаха, и те стегнаха хватката.
— Давай — намигна той на Бен Рои. — Знаеш, че ти се иска. Ние не сме видели нищо.
Бен Рои погледна Фелдман, а след това и палестинеца. Господи, колко му се искаше. Да размаже физиономията на копеленцето. Да му покаже какво мисли за него. За цялата им пасмина. Пристъпи още половин крачка и стисна юмруци. В този момент в ушите му отекна тих глас, близък и едновременно с това неизмеримо далечен, придружен от ефимерния образ на женско лице, със сиви очи, красиво. Остана само част от секундата и след това си отиде, заедно с гласа. Бен Рои погледна палестинеца, издиша тежко, пипна светилника на медальона си, обърна се и пое надолу по склона.