Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Кели съм. Трябва да говоря с него.
— Зает е.
— Кажи му, че днес разговарях с Даниълсън. Той ми даде лист хартия с името на кмета и някакъв адрес.
Продиктувах адреса.
Пауза. После Рисман попита:
— Защо кметът трябва да знае?
— Просто му предай съобщението, а после ми се обади.
Телефонът ми изписука двайсет минути по-късно. След още десет се появи колата, която трябваше да ме вземе. Плъзнах се на задната седалка и се озовах редом с Рисман. Зад волана седеше Винс Родригес.
— Спри тук — разпореди се Рисман и посочи небостъргача, наречен „Колониал Тауър“ — една от провалените авантюри на Уилсън отпреди десетина години. Модерната сграда беше построена от спонсорите на кмета — разбира се, с парите на данъкоплатците. Днес парите отдавна бяха източени, част от инициаторите на авантюрата бяха в затвора, а за „Колониал“ остана ролята на кула призрак, зловещо щръкнала над града. Вдигнах глава и огледах гладката черна фасада, чиито прозорци отразяваха разноцветните светлини на големия град.
— Какво прави той тук? — попитах.
Без да отговори, Рисман понечи да отвори вратата. Тъй като не се опитах да го спра, той спря сам.
— В какво се опитваш да забъркаш кмета? — попита той.
— А ти защо мислиш, че искам да го забъркам в нещо?
— Какъв е онзи адрес, който беше написан на бележката?
— Много добре знаеш.
— Някакво магазинче за хранителни стоки.
— Собственост на кореец на име Ли. Където снощи беше извършено двойно убийство.
Рисман машинално погледна към предната седалка, но Родригес не реагира.
— Но какво общо има кметът?
— Надявах се ти да ми обясниш.
В очите на Рисман проблесна презрение.
— Не си достатъчно умен за това, Кели — процеди той.
— Глупостта винаги е била моята сила.
Човекът на кмета отново посегна към дръжката на вратата. Този път наистина слезе, пъхна ръце в джобовете си и се насочи към въртящата се входна врата. Очите на Родригес се вдигнаха към огледалото за обратно виждане.
— Това достатъчно ли ти беше, за да ми съсипеш кариерата? — попита той. — Или няма да спреш, преди да ми осигуриш килия, съседна на твоята?
— Нищо подобно — рекох. — Бъди сигурен, че кметът ще ни обикне.
32
Апартамент 1406 представляваше мезонет на върха на „Колониал Тауър“. Рисман извади магнитна карта и я плъзна в процепа до вратата. Първото помещение се оказа голямо фоайе, отделено от вътрешността на апартамента с плътна пластмасова преграда от пода до тавана, в едната част на която се виждаше малка вратичка с цип. В ъгъла работеше машина, подобна на онази, която бях видял в тунелите на метрото. Дълги, извити като змии маркучи минаваха през преградата и чезнеха във вътрешността на апартамента.
— Това е специална система за пречистване на въздуха — казах аз. — Използва се за изграждане на среда с отрицателно налягане.
Родригес ме изгледа така, сякаш искаше да отвори прозореца и да ме изхвърли от 14-ия етаж.
— Чакайте тук — каза Рисман, дръпна ципа на вратичката и изчезна. Върна се след минута.
— Само Кели. И не пипай нищо.
Преминахме през още една полиуретанова преграда и се озовахме в просторна спалня с изцяло остъклена външна стена. В ъгъла стърчеше триножник с телевизионна камера, заобиколена от няколко осветителни тела, насочени към лъскав дървен стол пред изкуствена камина. На канапето в другия ъгъл се беше настанил кметът на Чикаго, пременен от главата да петите с бял защитен костюм.
— Кели, сядай, да те вземат мътните! — извика той.
Лицето на Уилсън беше скрито зад затъмнения визьор на маската. Облечената му в ръкавица ръка повелително махна и аз се настаних на близкия стол.
— В тези доспехи не мога да изпия дори една диетична кола! — оплака се кметът и погледна към кутийката и купичката с лед на масичката пред себе си. — Кой, по дяволите, прави защитното облекло толкова неудобно?