Подземията на Чикаго

— Попитахте какво ме е отвело в магазинчето на Ли.

— Така беше.

— Работех по едно разследване. Стар, но нерешен случай, свързан с корупцията на чикагските политици. Още не съм готов с конкретни имена, но някой в общината възлага без търг поръчки за доставка на медицинско оборудване.

— Чрез този кореец?

— Да, като посредник.

— А чувалите за трупове са част от тези поръчки?

— В момента не мога да отговоря.

— Това са глупости.

Извадих бележката на Даниълсън и я плъзнах на масата.

— Днес Даниълсън ми даде този адрес. Малко преди да налапа дулото. Според него той ще ни отведе до онези, които са използвали биологичното оръжие.

Уилсън погледна бележката, без да я докосва.

— На нея е изписано вашето име, господин кмете. Заедно с името на транспортната компания на корееца „Силвър Лайн“ и адресът му. Същият адрес изскочи и при разследването на незаконните поръчки за медицинско оборудване. Там, където бях снощи, заварих кашони чували за трупове, плюс шайка бандити, които си търсеха дрогата.

Очите на Уилсън бавно се отлепиха от бележката.

— Какво искаш от мен?

— Защо някой ще подхвърля името ви на Даниълсън?

— Не знам.

— Кажете ми какво знаете.

— Какво знам ли? — мрачно се ухили Уилсън. — Знам толкова, че ще ти се пръсне шибаната глава. Хората непрекъснато правят нарушения, Кели. Включително и тези, които работят за мен.

— Когато си мисля за общинския съвет, неизбежно се сблъсквам с библейските понятия като алчност, завист, похотливост, лакомия… Последното, в двойна доза.

— Никой няма да прибегне до подобно оръжие, за да изкара някой долар от продажбата на торби за трупове.

— Съгласен съм — кимнах аз. — Но ако някой предварително е запознат с намеренията на някой друг да използва биооръжие, лесно може да се изкуши да направи бързи пари.

На вратата отново се почука. Пак беше Рене.

— Дай ни още една минута — каза Уилсън.

Главата на Рене изчезна, а кметът пристъпи към прозореца. Долу се простираше черната пустош на Уест Сайд, очертана в бледорозово.

— Като го гледам отвисоко, това място ми се струва доста лесно за изолация — отбеляза той.

— Кога ще поставите загражденията? — попитах.

— И това ли знаеш? — обърна се кметът и ме изгледа с вдигнати вежди.

— Карантинни заграждения, които трябва да изолират Уест Сайд от три страни, плюс част от Оук Парк. Включително сградата, в която се намираме в момента.

И двамата се огледахме, сякаш едва сега си дадохме сметка къде точно се намира тази стая.

— Ще излезем в ефир в мига, в който стартира операцията — рече Уилсън. — Федералните са убедени, че до разсъмване ще успеят да вдигнат по-голямата част от загражденията.

— А вие имате ли думата по този въпрос?

Кметът поклати глава.

— От пет часа насам в района е обявено извънредно положение.