Пътят на коприната

— Онази там е Полярната звезда — посочи на север, — но имаме имена и за струпванията от звезди. — Той посочи над главата си. — Например това там наричаме Голямата мечка. Ако го гледаш достатъчно дълго, можеш да си представиш силует на мечка.

— Тогава имате невероятно въображение — разсмя се тя. — За нас това са Седемте великани. Виждаш ли звездата ей там. Това е Златният пирон. На него боговете привързват конете си.

— Вярваш в повече от един бог, така ли?

— Вярвам, че може да има повече от един. Може ли някой да каже?

— Но има само един Бог, който ни е създал, който е създал и останалите неща.

— Как може да знаеш със сигурност, че има само един бог? Бил ли си на Синьото небе, за да го видиш лично?

— Такава е вярата ми.

— Вярата — повтори тя. — Вярвам, че конят ми ще ме отведе до края на пътуването. Останалото трябва сама да разбера.

Умълчаха се.

— Имаш ли деца, християнино? — изведнъж го попита тя.

— Имах. Дъщеря.

— Какво стана с нея?

— Почина.

— Ами съпругата ти?

Той се поколеба. Доколко можеше да сподели с тази жена миналото си? И ако ѝ разкажеше, колко от него би могла да разбере, когато собствените ѝ обичаи бяха толкова различни?

— Тя е много далеч, във Франция.

— Обичаш ли я?

— Обичах тялото ѝ.

— Колко време има, откакто не си я виждал?

— Стават много години. Според мен дори е забравила как изглеждам.

— Защо не се върнеш при нея?

— Защото тя в действителност не ми е съпруга. Принадлежи на друг. Върху душата ми тежи грях.

Хутлун кимна. Да вземеш чужда жена, беше престъпление и за татарите. Тя пристегна шала около лицето си, за да се предпази от студа. Виждаше само очите ѝ и блясъкът от пламъците се отразяваше в тях.

— Ще ти говоря открито — заяви той. — Винаги съм гледал на жените като на възглавница, нещо меко, с което да си легнеш нощем. Позволявам ли си волности, като говоря така с теб?

— Не, разбира се. И баща ми има много съпруги, които държи заради удоволствията на тялото. Но има само една любимка, а сега вече е стар, кипежът на кръвта му утихна и той прекарва повечето време с нея. Разговарят надълго и нашироко.

— Грешно е да имаш повече от една съпруга.

— Защо?

— Мъжът трябва да сдържа желанията си. Те обиждат Бог.

— И твоят свят човек ли вярва в това?

— Може и да не съм му голям поклонник, но вярвам, че разбира Божият промисъл по-добре от мен.

— Как може един човек да разбере промислите на боговете? Толкова много в живота е несигурно.

— Божият закон е неизменен. На хората се пада да го спазват.

— Като дете ме учеха да не се подчинявам на друг закон, освен този на Чингис, нашият Велик хан, защото това прави империята ни силна. Колкото до боговете, опитваме се и слушаме духовете на Синьото небе, доколкото ни е възможно. Но всичко е несигурно.

— Чингис учеше ли ви, че за един мъж е правилно да има толкова съпруги, колкото му се иска?

— Жената не е просто топло място за твоите желания, християнино. Тя е и гладна уста, а притежава и утроба, с която да ражда деца. Не апетитът на мъжа определя желанието му да има жени, ами неговото състояние. Чингис казва, че по закон един мъж не бива да взима жената на друг заради удоволствието; понеже това наистина е престъпление. Така е, защото застрашава мира в клана, не защото обижда Духа на Синьото небе.