Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Някой от съседната маса каза „ако имах един милион долара, освободени от данъци, бих…“ и Джулия се засмя, тъй като също го бе чула.
— Какво му е смешното? — попитах я аз.
— Това, което му се е приискало — отговори ми тя. — Аз бих предпочела гардероб пълен с тоалети от известни моделиери, плюс подобаващ комплект от бижута. Не би било зле гардеробът да се намира в една красива къща, която пък да е построена на съответното място…
Люк се усмихна.
— Значи просто прескачаме от жаждата за пари към жаждата за власт и сила — каза той.
— Може би — отвърна Джулия. — Нима има някаква разлика?
— С пари се купуват различни неща — каза Люк, — а силата предизвиква събитията. Ако някога ти се наложи да избираш между тях, спри се на силата.
Обичайната лека усмивка на Гейл се бе изпарила и лицето изглеждаше сериозно.
— Не мисля, че силата трябва да се превръща в самоцел — каза тя. — Човек трябва да знае също как да я използва правилно.
Джулия се засмя.
— Какво му е лошото на това да я използваш непрекъснато? — попита тя. — На мен ми се струва забавно.
— Така е до мига, в който се сблъскаш с друга по-голяма сила — каза Люк.
— Е, тогава просто ще ти се наложи да проявиш съобразителност — отбеляза Джулия.
— Не е така — каза Гейл. — Има правила, с които всеки трябва да се съобразява.
Люк се загледа в нея и след това кимна.
— Силата не зависи от морала — каза Джулия.
— Напротив — каза Люк.
— Не съм съгласна.
Люк сви рамене.
— Тя е права — обади се неочаквано Гейл. — В случая става въпрос за дълг, а не за морал.
— Ами ако имаш някакъв дълг — каза Люк, — нещо, което си длъжен да направиш — въпрос на чест, ако щете — той рано или късно се превръща в основа на твоя морал.
Джулия погледна първо Люк, после Гейл и накрая попита:
— Да разбирам ли, че току-що стигнахме до общ извод?
— Не, не мисля, че е така — отвърна й Люк.
Гейл отпи от бирата си.
— Ти говориш за специфичния светоглед на всеки човек, а той би могъл спокойно да е диаметрално противоположен на общоприетия морал.
— Така е — каза Люк.
— Което значи, че всъщност не е морал. Имаш предвид само дълга — уточни Гейл.
— Дългът е все пак и морал — каза Люк.
— Моралът е най-ценното достижение на една цивилизация — каза Гейл.
— Терминът „цивилизация“ не означава нищо сам по себе си — отвърна й Люк. — Това е просто дума, която се свързва с традицията да се живее в градове.
— Добре, ще се поправя — каза Гейл. — Моралът е най-ценното достижение на всяка култура.
— Културните ценности са нещо относително — каза Люк. — Моите културни ценности например ми казват, че съм прав.
— А откъде произхождат тези твои ценности? — попита Гейл, изучавайки го внимателно.
— Нека не надхвърляме философските рамки на спора, а? — каза той.
— Тогава просто да забравим за проблемите на културата — предложи Гейл — и да се съсредоточим върху дълга.
— А какво стана със силата? — попита Джулия.
— Нещата са свързани — отвърнах аз.
Най-неочаквано на лицето на Гейл се изписа объркване. Бяхме водили този спор вече стотици пъти под най-различна форма, но нейното изражение сякаш казваше, че именно този път сме споменали нещо, за което тя не се бе замисляла досега.
— Ако дългът и моралът са две различни неща, тогава кое от тях е по-важно? — бавно попита тя.
— Не са две различни неща — каза Люк.
— Не мисля — каза Джулия. — По-скоро дългът е нещо по-изяснено, нещо, което те кара да си мислиш, че би могъл да създадеш свои собствени морални норми. Аз лично бих предпочела моят дълг — при условие, че имам такъв — да не противоречи на общоприетия морал.