Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Взех огледалото, наместих го под подходящ ъгъл и се загледах.
Гледката се различаваше от тази, която се бе разкрила преди малко пред невъоръжения ми взор. Сега вече можех да видя това, което се намираше отвъд дървото и падналата мъгла. Успях да различа по-голямата част от странния Лабиринт, който криволичеше по яркия си път над земята, придвижвайки се на тласъци навътре към своята пределна точка — единственото място, което все още не можех да видя, тъй като бе закрито от неподвижна бяла кула, в която се бяха разгорели ярки, подобни на звезди светлинки.
— Не прилича на Лабиринта в Амбър — казах аз.
— Наистина — отвърна ми Файона. — А прилича ли на Логрус?
— Не съвсем. Логрус непрекъснато се изменя, но въпреки това е някак по-ъгловат. Докато този тук е целият в завои и чупки.
Оглеждах го внимателно още известно време и след това върнах огледалото на Файона.
— Това огледало е обвързано с интересно заклинание — отбелязах аз, тъй като бях успял да доловя и излъчването на сребърния предмет.
— При това доста по-сложно, отколкото предполагаш — каза Файона. — Защото това там далеч не е обикновена мъгла. Виж.
Тя тръгна към началото на Лабиринта, близо до огромното дърво, и понечи сякаш да стъпи върху ярко светещата линия. Още преди кракът й да успее да я докосне, от нея изскочи малък електрически заряд, който изпращя и достигна до обувката на Файона. Тя тутакси дръпна крака си назад.
— Не иска да ме приеме — каза Фай. — Не ми позволява дори да стъпя на него. Опитай ти.
Нещо в погледа й не ми хареса, но въпреки това се приближих към мястото, където беше застанала.
— Защо твоето огледало не може да проникне чак до центъра на Лабиринта? — попитах неочаквано аз.
— Изглежда съпротивлението нараства с приближаването към центъра — отговори Файона. — Но защо, виж това вече не знам.
Поколебах се още известно време.
— Опитвал ли е друг освен теб да премине през него?
— Доведох тук Блийс. Но Лабиринтът отхвърли и него.
— Никой друг ли не е идвал дотук?
— Не, доведох и Рандъм. Но той реши да не опитва. Каза, че не му се занимава с това точно в този момент.
— Може би е постъпил мъдро. Той носеше ли тогава Рубина на Справедливостта?
— Не. Защо?
— Просто ми беше любопитно да разбера.
— Да видим дали ще те приеме.
— Добре.
Вдигнах десния си крак и го спуснах бавно към искрящата линия, но спрях на двайсетина сантиметра от нея.
— Като че ли нещо ме възпира — казах аз.
— Странно. При теб електрическият заряд не се появи.
— Малък аванс може би — отвърнах й аз и спуснах крака с още няколко сантиметра надолу. Накрая въздъхнах и казах:
— Не, няма да мога, Фай.
Забелязах как на лицето й се изписа разочарование.
— Надявах се — каза тя, отстъпвайки, — че още някой, освен Коруин, ще успее да премине по него. Струваше ми се логично това да се окаже неговият син.
— Защо е толкова важно някой да премине по него? Просто защото съществува ли?
— Мисля, че той представлява заплаха — каза Файона. — Затова трябва да бъде проучен — за да разберем как да постъпим с него.
— Заплаха? Защо?
— Според нашите разбирания Амбър и Хаос са двата полюса на битието — каза тя, — чийто центрове са съответно Лабиринтът и Логрус. От незапомнени времена между тях съществува равновесие. Мисля, че този незаконно роден Лабиринт, сътворен от баща ти, би могъл да наруши баланса.
— По какъв начин?
— Между Амбър и Хаос открай време съществува нещо като вълнообразен обмен на информация. Този Лабиринт изглежда предизвиква смущения в обмена.
— Това не е ли като да пуснеш в питието си още една бучка лед? — казах аз. — След известно време повърхността му се успокоява.
Файона поклати глава.
— Тук нещата няма да се уталожат. След неговото създаване броят на Бурите на Сенките рязко се увеличи. Те рушат градивния материал на Сенките, променят самата същност на реалността.
— Не съм съгласен — казах аз. — По същото време е станало едно много по-важно събитие. Първичният Лабиринт в Амбър е бил повреден, но Оберон успял да го възстанови. В резултат на промяната, настъпила в Амбър, от Хаос се плисна вълна, която се разпростря върху всички Сенки и ги засегна. Но Лабиринтът все пак успя да й устои и постепенно нещата се уталожиха. Мисля, че зачестилите напоследък Бури на Сенките са по-скоро резултат от отшумяването на този катаклизъм.