Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Рой кимна в знак на съгласие.
— Изводът е, че Глицки е прав. Трябва да им кажеш. Всъщност аз имам среща с тях по-късно днес в Палатата — каза той и се потупа по джоба. — Малко подаръче от Уейд за нашите добри приятели от управлението. Билети за мача на „Фортинайнърс“, съвсем до игрището. Ако искаш ще им предам това, което ни каза.
Крийд почувства облекчение и това веднага се изписа на лицето му. Рой Панос умееше да общува с хората много по-добре от него, особено с полицаите. Рой можеше така да представи колебанията на Крийд, че полицаите да не го сметнат за пълен идиот, можеше дори да ги представи в добра светлина. И със сигурност Крийд щеше да избегне неудобството да се изправи лице в лице с инспекторите и да признае, че в старанието си да им бъде от полза, бе оплескал нещата.
— Сигурен ли си? — попита той. — Наистина ли ще го направиш?
Рой се усмихна и щипна Крийд по бузата.
— Какво ли не бих направил за моя малък Матушка! Е?
Крийд възприе това като знак да си върви. Той стана и се сбогува с цялата компания. Още не бе излязъл от кафенето, когато Ник се надвеси над масата.
— Не можем да позволим да оттегли показанията си, Рой — прошепна той, но гласът му звучеше напрегнато. — Така инспекторите си имат занимавка.
Рой вдигна чашата си с кафе и отпи.
— Той няма да оттегли показанията си — каза той.
Сефия удари по масата, за да подчертае думите си:
— Ехо, Рой? Той току-що ни каза точно това.
Рой бавно постави чашата си обратно на масата.
— Не зная дали си ме чул, но аз казах, че ще предам думите му на инспекторите. И ще забравя да го направя.
— Няма да е достатъчно — каза Рее.
— Всичко ще се провали — додаде Сефия.
— Той така или иначе е решил. — Рее методично въртеше чашата си върху масата. Рой поклати глава:
— Вижте какво, момчета, Крийд не знае нищо. Не се паникьосвайте. Дори и да успее някак си да се свърже с Кунео и Ръсел и им каже, че не е сигурен, че е идентифицирал правилно Тери — какво от това?
— Може би това ще ги накара да поразмислят — отвърна Рее, без да вдига поглед от масата, по която продължаваше да върти чашата.
— Това няма да стане, тъй като аз няма да предам думите му.
— И все пак не ми харесва — каза Сефия.
Рее кимна в знак на съгласие и най-сетне вдигна очи, за да погледне към Сефия.
— Крийд е проблем — каза той.
— Крийд не е проблем! Той просто си мисли, че може би не е бил Тери. Това е всичко.
— Обаче ще бъде по-сигурно, ако изобщо няма шанс да проговори — каза Сефия.
— Не ставайте глупави, момчета — каза Рой, — положението е под контрол, послушайте ме.
Рее бавно вдигна празния си поглед и го насочи към Рой. Кимна веднъж. Темата бе изчерпана.
— Е, добре тогава.
8
— Нима това е същият човек, който се гордее, че живее според мотото на Джон Кенеди: „Никога не обяснявай, никога не се оплаквай“? Чувала съм те да го казваш поне сто и четиринайсет пъти.
— И съм ги казвал с право, сигурен съм.
— Тогава?
— Тогава, през този прекрасен ден — денят бе наистина такъв, хубавото време се бе задържало и докато пътуваха заедно към работа, — ще се наложи първо да дам някои обяснения, преди да успея да направя нещо наистина добро.
— Обясненията няма да бъдат нито оценени, нито разбрани. Нито пък направеното от теб добро, ако изобщо е добро.
Глицки се бе втренчил право пред себе си. Жена му продължи да говори:
— Кога ще разбереш, Ейб? Няма никакъв смисъл да продължаваш да живееш според някакво мото, колкото и да е хубаво то, ако не можеш да го извадиш и да го следваш, когато най-много се нуждаеш от това. Като днес например. Повярвай ми. Ти дори не искаш да се захванеш с това.
Той я попита вежливо:
— И какво предлагаш да направя?
Тя се обърна към него.
— Знаеш отговора.
— Не го знам. Затова те питам.
Трея въздъхна.
— Добре тогава. Предлагам да не правиш абсолютно нищо. Отиди си в кабинета, затвори вратата и започни да четеш някоя интересна книга.
— И да се направя, че всичко останало не съществува?